снимка: Chris Iontcheva, Pixabay 

Всички свързваме датата 1 март с накичването с мартеници. Правим го за здраве, късмет и щастие, а докато се подарява и кичи с мартеницата се казва "Честита Баба Марта" и се пожелава желание. 

Празникът на Баба Марта в родните традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Легенда, възникнала през 30-те години на XX век, свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Обичаят за връзване на мартеница е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и на малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. У нас няма подобно ограничение, а мартеници могат да се кичат дори на млади животни и дървета.

Сред различните поверия в страната е, че най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. Младите непременно трябва да излязат навън да ги види Баба Марта и да се зарадва, а старите жени не трябва да излизат навън защото ще я разгневят.

Друго поверие казва, че през март не трябва да се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави.

Съществува и друго любопитно поверие - казва се, че Баба Марта е своенравна старица с внезапни промени в настроението - понякога е сърдита, друг път - щастлива. Затова се казва и че времето през март е непостоянно.

На 1-ви март можеш да си намислиш една дата от 2 до 22 и да проследиш какво ще е времето на избрания ден. Ако е слънчево – годината ще е успешна и обратното - ако вали и духа вятър те очакват проблеми.

Коментирай >