На 4 юли Църквата почита св. Андрей, архиепископ Критски и св. праведна Марта.

Св. Андрей, Архиепископ Критски

Св. Андрей, Архиепископ Критски бил родом от Дамаск, син на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил ням и по чудесен начин, като се причастил, проговорил.

Просиял в дивни добродетели. Съставил Великия покаен канон и други канони и църковни песнопения. Починал около 720 година.

Св. праведна Марта

Света Марта се родила в град Антиохия. Родителите били благочестиви християни. Те я убеждавали да встъпи в брак, но тя, желаейки да води девствен живот, не се съгласявала; едно божествено видение в църквата на светия Предтеча я накарало да се покори на родителите си и да се омъжи. По божествено дарование, за което била предвъзвестена, с явяването на свети Иоан Предтеча, Марта заченала син - свети Симеон. След като преживяла не много години с мъжа си, тя овдовяла и с най-голямо внимание и усърдие възпитавала детето, строго следейки за възпитанието му по заповед на светия Предтеча. Марта винаги се молела на Бога за своя син Той да го приеме да Му служи, както някога Самуил от пророчица Анна.  

Всяка нощ в своя дом, преди настъпването на полунощ, Марта заставала на молитва, която извършвала с душевна топлота, обливайки със сълзи лицето си; целият ѝ ум бил потопен в Бога, Когото обичала с цялата сила на душата си; тя била неизказано милосърдна към бедните, хранела гладните и обличала голите. Често посещавайки болниците, служела на болните със собствените си ръце, а за умиращите давала от трудовете си необходимите за погребение дрехи; давала от ръкоделието си и бели одежди на кръщаваните. Тя била толкова кротка, смирена и незлобива, че никой никога не я виждал да се гневи, или да спори с някого, или да се наскърбява. При това пазела устата си от многословие, говорейки само за необходимото. Много обичала мълчанието, тъй като то учи на богомислие; от устата никой не чул нито една празна, лъжлива, или небогоугодна дума; но от доброто съкровище на сърцето си изнасяла добро с устата си. Света Марта била и помирителка на гневящите се, увещателка на недобре живеещите и образец на целомъдрен, благоговеен и богоугоден живот за всички - не само за жените, но и за мъжете.

В своя дом в Антиохия, горещо молейки се на Бога, проливайки обилни сълзи и имайки несъмнена надежда за своето спасение, тя предала в Божиите ръце своята свята душа в петия ден на месец юли. Умирайки, тя завещала тялото ѝ да бъде погребано на същото място, на което погребват странниците и бедните. Но нейният преподобен син Симеон, имайки откровение от Бога за преставянето на своята майка, изпратил някои от своите ученици да пренесат тялото при него на Дивна гора, за да го погребе до своя стълб.

На гроба ставали много чудеса: проглеждали слепи, били изгонвани бесове от хората, страдащите получавали бързи изцеления от всякакви недъзи, по молитвите на светата праведна Марта и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос.

Коментирай »