На 8 януари Църквата почита преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан изповедник, преподобна Домника и свети Григорий, епископ Български. На този ден българите празнуват Бабинден.

Преп. Домника

През време на император Теодосий Велики (379-395 г.) и на патриарх Нектарий (381-397 г.) в Цариград пристигнала от Картаген благородната девица Домника заедно с приятелката си Мавра и трите им прислужнички. Петте девойки били езичници и всички силно желаели да се покръстят. За тях получил Божие внушение светият патриарх. Затова той не само извършил св. Кръщение над тях, но и ги посветил за дякониси. А император Теодосий Велики, който полагал старания да отслаби езичеството и който покровителствал християнстовото, им подарил земя край брега на морето зад чертите на града. Там Домника и Мавра построили два манастира, които станали школи за млади християнки, разказва Българската патриаршия.

С пламенна ревност преподобна Домника се предала на аскетически подвизи, като изнурявала тялото си със строг пост и усилен труд, и достигнала до високо духовно съвършенство, осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. Тя лекувала болни, имала власт над природните стихии, събуждала мисли за вечността дори в лекомислените жители на безгрижната столица.

Св. Домника доживяла до дълбока старост, узнала предварително деня на собствената си смърт и умряла през време на няколкомесечното царуване на Лъв († 474 г.).

Бабинден в народните обичаи

Бабинден (8 януари) е женски празник, на който се почитат бабите – жените, които помагат при раждане, и които в миналото са изпълнявали ролята на акушерки. Празнува се и за здравето на малките деца и родилките, и за предпазване от бабици – болест по кърмачетата (стомашно разстройство). Това се разказва в статията „Бабинден (8 януари)“ на Валентина Шарланова, публикувана в сайта Българска Етнография.

Вечерта срещу празника или рано сутринта на самия ден бабите акушерки посещават домовете на невестите, на които са бабували, т. е. помагали са им да родят. Бабата носи китка здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Тя окъпва своето бабинче (детето, което е изродила), намазва челцето му с мед и залепва на него от просото и вълната и го благославя.

Рано сутринта на Бабинден, още в тъмни зори, всяка булка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир.

На обяд всички жени се събират в дома на бабата на весело и буйно пиршество около богата трапеза, на която има млечна баница, краваи, майките са донесли варена кокошка, свинско с праз, сарми с месо, бъклица вино и ракия. Прави се байрак от жилав прът и на него закачат пешкир.

След шумното и весело угощение често към празненство се присъединяват и мъжете. Тогава настъпва един от най-важните моменти от празника, извършването на обреда, познат в цялата страна като влечугане на бабите.

На Бабинден на жените са позволени всякакви волности. Вечерта веселбата продължава на селския мегдан с песни, свирня и кръшно хоро, което води бабата акушерка.