„Един самотен човек“  можеше да носи заглавие „Разказ за моя баща“. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг?

Докато с присъщата си хаплива ирония пише за своя баща, Бегбеде не крие, че всъщност задава въпроси на самия себе си. Търси обяснение за особености на своя характер, които се оказват наследени или пряко повлияни от този „французин, който смяташе себе си за американец, докато в действителност бе англичанин“. Или, както сам признава: „Написах всичките си книги, за да смая един човек, който вече не е тук. Тази е първата, която пиша за себе си“.

Френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) учи политически науки в Париж, има диплома по маркетинг, упражнява професията си в нашумяла рекламна агенция, работи като публицист и телевизионен репортер. На български език са преведени тринайсет негови книги – 12 романа и есеистичната книга „Първа равносметка след апокалипсиса“. Литературните му произведения се отличават с пикантен хумор, абсурдни ситуации и хапливи анализи на съвременното общество. Сред най-популярните му творби се нареждат „Любовта трае три години“, „Windows on the World“, „Един френски роман“, който печели награда „Рьонодо“ и, разбира се, „9.99 евро“ – книга за умелата манипулация на рекламистите криейтъри, филмирана през 2007 г. под режисурата на Ян Кунен. „Човекът, който плаче от смях“ е съкрушително горчива сатира, а „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ е опитът на писателя да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее.

„Един самотен човек“ е навярно най-неочакваният и вълнуващ роман на Фредерик Бегбеде досега.