Издателство „Колибри“ предлага на ценителите на лириката ново издание на „Еротика“ – емблематичната стихосбирка на словенския класик Иван Цанкар. Съставител и преводач от словенски език е проф. д-р Людмил Димитров. Негово дело е и предговорът към настоящото издание. Художественото оформление е на Иво Рафаилов. Изданието се посвещава на 150-ата годишнина от рождението на Иван Цанкар.

Въпреки няколкото спорадично публикувани творби Иван Цанкар остава непознат автор в нашето културно пространство. Освен оскъдните на брой разкази, преведени от сърбохърватски и немски език и печатани в периодиката между 1911 и 1933 г., и преведената от Багряна драма „Кралят на Бетайново“ за постановката на Народния театър през 1948 г., излязла като текст едва през 2018 г., изключение прави единствената му самостоятелна книга в превод от словенски на Венцислава Йорданова: „Слугата Йерней и неговата правда“, С., Народна култура, 1958. Що се отнася до поезията му, образци от нея на български език са се появявали съвсем пестеливо, което можем „оневиняващо“ да си обясним с липсата на преводачи от словенски език.

В контекста на модернизма стихосбирката „Еротика“ и до днес се възприема като култова, предизвикателна, явление, осъществило сериозен пробив в мисленето на едно общество, възпитано в пуритански, строго патриархален дух и насилствено наложена ограниченост в изявата на чувствата. Още със самото заглавие тя предпоставя напрегнато очакване за различна, необичайна, отхвърляна и осъждана дотогава естетика, стилизираща възбудата, сладострастието и откровения емоционален любовен диалог.

Иван Цанкар (1876–1918) – поет, белетрист и драматург, смятан за най-големия автор, писал на словенски език. Един от четиримата представители на модернизма, заедно с Драготин Кете, Отон Жупанчич и Йосип Мурн. Дебютира със стихосбирката „Еротика“ (1899), постигната от нерадостна съдба. Непосредствено след излизането ѝ люблянският епископ Антон Бонавентура Йеглич изкупува по-голямата, все още неразпродадена част от тиража и я изгаря публично. Този акт предизвиква скандал и повишава интереса към книгата. През 1902 г. Цанкар основно преработва съдържанието и прави ново издание. След което се отказва от поезията и пише главно проза и драматургия. Автор е на седем пиеси: „Романтични души“, „Якоб Руда“, „За благото на народа“, „Кралят на Бетайново“, „Поквара в долината на св. Флориан“, „Слуги“ и „Хубавата Вида“, от които в България е играна само „Кралят на Бетайново“ през далечната 1948 г. От прозата му най-известни са романът „Къщата на Мария Помощница“, повестите „Госпожа Юдит“ и „Слугата Йерней и неговата правда“ и сборникът с кратки фрагменти "Образи от сънища“.

Настоящото издание е част от поредица, осъществена с неоценимата и компетентна помощ на Кирил Кадийски, неин водещ от самото ѝ начало (2023 – 2025).

Преводът на тази книга и нейното издаване са осъществени с подкрепата на Словенската агенция за книгата.