Процесионки се срещат всяка пролет в борови и дъбови гори, възможно е да предизвикат обрив, конюнктивит, кашлица, болки в гърлото. Това каза за БТА д-р Шасине Вели, лекар в Клиниката по спешна токсикология към Военномедицинска академия. По думите ѝ гъсеницата се среща основно в южните склонове на Стара планина, на Средна гора и в Родопите, където има главно дъбови и борови гори. Тази гъсеница е добре позната, извършва се ежегоден мониторинг на разпространението ѝ и се взимат необходимите мерки от Изпълнителна агенция по горите, добави тя. По думите ѝ през последните 15 години честотата на тези гъсеници е намаляла.

Изключително токсични са космите на гъсеницата, която се придвижва като „на влакче“. Така се движи в края на пролетта, когато гъсеницата слиза на земята. Там ще продължи жизненият цикъл на гъсеницата, който е около два месеца и включва пет процеса, които се осъществяват, докато гъсеницата се превърне в пеперуда, живееща 24 часа.

Боровата процесионка се среща и в градските паркове, но популациите им не са големи. Видим ли дърво, в чиято корона има бяла, пухкава къделя, това говори, че там има ларви или че гъсеници вече слизат на земята.

Заради силно токсичните косми на гъсеницата тя се възприема като „жилеща“. Космите съдържат токсини и белтък, който е алергизиращ, каза още д-р Вели. При докосване на гъсеницата човек може да получи обрив, който понякога е много изразен. По думите ѝ е възможно и да се получи вторично инфектиране, което изисква сериозна лекарска намеса. Космите на тези гъсеници лесно се откъсват дори и от повей на вятър, което води до инхалаторно въздействие върху човек или животно, ако попаднат по лигавиците им. Това може да причини конюнктивит, болки в гърлото или кашлица, допълни лекарят. Терапията на тези състояния предвижда прием на противоалергични медикаменти, включващи антихистаминови и кортикостероидни лекарства. При вторично засягане може да се използват кремове, съдържащи антибиотици, каза още д-р Вели.

Ако човек, пострадал от такава гъсеница, е сам, трябва да измие засегнатото място и да приеме антихистаминов медикамент, съветва лекарят. По думите ѝ обривите се проявяват много бързо и би било добре да се потърси лекарска помощ възможно най-скоро след контакт с гъсеницата. Ние не сме имали случаи на летален изход сред пациенти, които са били засегнати от гъсениците, каза още тя.

При децата локалните прояви биха били по-обширни, но в истинския смисъл на животозастрашаващи прояви не би трябвало да се стига, ако има правилна лекарска намеса, допълни д-р Вели. При хора, страдащи от хронични заболявания, има по-голям риск, но при тях рискът е голям и при ужилване от пчела или оса.

Животните могат да пострадат, ако настъпят гъсеницата или ако тя ги ужили. Д-р Вели съветва хората да избягват да ходят боси в районите, в които видят къделите в короните на дърветата, да не докосват гъсениците, а домашните любимци да не се допускат в близост до тях.