Десет години след премиерата на последната му книга „Гравюра от белези“ писателят и журналист Светлозар Стоянов отново стъпва на литературната сцена. Новият му роман „Градът на Божията мъдрост“, издаван от „Ентусиаст“, съдържа неговите лични признания за годините от пристигането му в София и първите опити да се наложи в културните ѝ среди до разочарованието и горчивината, която впоследствие тя му оставя.

Светлозар Стоянов работи основно като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии. Той е трикратен носител на отличието „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии и получава повече от десет литературни награди за първите му две книги „Втора класа“ и „Гравюра от белези“. Писателят публикува своите разкази в редица български списания, сред които „Култура“, „Biograph“, „Пламък“, „Светлоструй“, чешкото издание „Роден край“ и украинското „Превал“, както и във вестниците „Труд“, „Преса“, „Литературен форум“ и „Новинар“. Превеждан е на английски, руски и украински език.

В настоящия роман Светлозар споделя своя опит от стремежа си към литературно признание. Дошъл от Казанлък в София, той преследва мечтата си да се реализира като успешен автор в епицентъра на конкурентната среда. Важна роля в неговата история играе известният писател и поет Калин Терзийски, на който Светльо искрено се възхищава и уважава.

През погледа на Светлозар читателите ще се потопят в суровите емоции на надежда, отчаяние и устойчивост, докато той се цели към неуловимото и така далечно удовлетворение. А София, с нейното неуморно темпо и високи амбиции, се превръща едновременно в убежище и бойно поле за писателските копнежи.

„Градът на Божията мъдрост“ показва ситуация, характерна за съвременния българин – мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда“, споделя редакторът на книгата Палми Ранчев. „Светлозар Стоянов успява с безкомпромисна честност и смелост да разкаже за онова, което мнозина български писатели са премълчали.“