„Храбрият млад мъж на летящия трапец“ и други разкази“ e дебютния сборник с кратка проза на Уилям Сароян, определен като „най-обсъжданото литературно откритие на 1934-та“.

На двама от най-изявените български преводачи дължим настоящото издание: Надежда Розова и Владимир Молев. Художник на корицата е Стефан Касъров. Шестнайсет от разказите в сборника излизат за първи път на български език.

Голямата депресия в Сан Франсиско – града, приютил изгубени души от много нации: арменци, евреи, китайци, руснаци, поляци, африканци, ирландци във време на дълбок катаклизъм. Героите на Сароян желаят да станат писатели, работят като телеграфисти или търговски пътници, живеят чрез музиката, колекционират странни неща, срещат се във вечерни училища, пунктове за залози, кина и бръснарници, мечтаят, обичат и страдат, ала неизменно с човечност, състрадание и щедрост, защото според авторовото признание: „Ако изобщо целя нещо, то е да покажа братството между хората“. Сароян често пише в първо лице, използва пунктуацията нестандартно, стилът му е модерен, открит, задъхан и гостоприемен, а амалгамата от трансцендентна поетичност, напомняща Уитман, и ексцентрични персонажи в духа на Стайнбек и Селинджър създава неповторима проза, която и до днес докосва душата и увлича.

Белетрист и драматург, Уилям Сароян (1908-1981) е един от най-четените и превеждани световни писатели. Плодовит и многолик, той е автор на романи, разкази, пиеси, есета, мемоари, текстове за песни. Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“. През 1939 г. е удостоен с „Пулицър“ за драматургия, отличие, което отхвърля с мотива, че „бизнесът не бива да бъде съдник на изкуството“. През 1943-та получава „Оскар“ за сценария, който след това преработва в роман – „Човешка комедия“.

Неговите герои са като стръкчета трева, способни да пробият бетона. (Стивън Фрай)