Влогърката и автор Изабел Овчарова-Изи стана един от носителите на Националната награда „Бисерче вълшебно“ за 2024 г. Победителите в шестте категории на първото отличие за детски книги в България, чието жури са децата от 3 до 16 години, бяха обявени на официална церемония на 22 май 2024. 

Изабел Овчарова грабна наградата в най-високата възрастова категория „Майстори“ (14-16г.) за най-новата си книга „Слънчеви лъчи в мрака“ (ИК „Сиела“), водейки убедително с цели 682 читателски гласа. 

„Аз съм най-щастливият човек, че има толкова много деца и тийнейджъри, които обичат да четат и съм безкрайно благодарна, че някои от тях избират моето творчество“, сподели вълнението си от наградата Изабел.

Откровена, позитивна и смела, „Слънчеви лъчи в мрака“ е шестата книга на писателката, която се превърна в истински онлайн феномен с над  250 000 последователи в профилите си в YouTube, Instagram и TikTok. В тази книга най-ярко личи и посланието на Изабел с цялостното си творчество да хвърля светлина върху важни теми, свързани с психичното здраве, депресията, самотата, травмите и страха да бъдеш различен от другите.

В надпреварата „Бисерче вълшебно“ през 2024 г. участваха 90 издания, селектирани от 141 първоначални номинации, а правото си на глас упражниха цели 10 835 млади читатели от цялата страна. Тенденцията тази година сочи повече родни автори на челните позиции – три от шест наградени издания са български книги. 

Издателство „Сиела“ се гордее с успеха на Изабел и застава редом с нея в мисията ѝ да раздава  „Слънчеви лъчи в мрака“, да напомня на читателите си колко цветни и различни сме всички ние. И колко е важно на първо място да обичаме и ценим себе си!

Отваряйки сърцето си за всеки, който някога е усещал, че не може да се пребори с мрака и тъгата, „Слънчеви лъчи в мрака“ е книга прегръдка, която читателите да почувстват като разговор с най-добър приятел. 

В 33 глави, допълнени с места, на които читателите имат възможност да записват своите мисли и чувства – и съвсем суров откъс от личния дневник на Изи – изданието ни приканва да поспрем и да се вслушаме в собствените си нужди. Да се радваме на малките победи и да не скърбим за провалите. Да ценим хората около себе си и да бъдем внимателни с тях. Защото „понякога именно най-усмихнатите хора, които осветяват стаята в момента, в който влязат, имат най-много нужда от светлината, която дават.“