Животът на нашата планета е бил изправен пред изпитание по време на криогенния период, продължил от 720 милиона до 635 милиона години назад в историята, когато Земята на два пъти е замръзвала и е изглеждала като блестяща бяла снежна топка. Животът обаче някак успява да оцелее през този период, наречен още „Снежната топка Земя“, а едно ново изследване предлага по-дълбоко разбиране как е станало това, съобщава Ройтерс.

Вкаменелости, идентифицирани като морски водорасли, открити в черни шисти в централната китайска провинция Хубей, показват, че морска среда, годна за обитаванe, е била по-широко разпространена по това време, отколкото се смяташе досега. Откритията подкрепят идеята, че най-ранните форми на сложен живот - основните многоклетъчни организми, са издържали дори на средните географски ширини, за които преди се смяташе, че са били дълбоко замръзнали.

Вкаменелостите датират от втория от двата периода на криогенния период, когато огромни ледени покривки са се простирали от полюсите до екватора. Този интервал, наречен мариновски леден период, е продължил отпреди около 651 милиона до 635 милиона години. „Ключовото откритие на това изследване е, че незаледени открити води са съществували на средните географски ширини по време на затихващия етап на мариновския леден период“, казва геобиологът Хуюе Сун от Китайския геонаучен университет, който е научен ръководител на изследването, публикувано в списание „Нейчър къмюникейшънс“.

„Нашето изследване показва, че поне в края на мариновския леден период обитаемите океански зони са се разширили до средните географски ширини на „Снежната топка Земя“ и са били много по-големи, отколкото се смяташе досега. Предишни изследвания твърдяха, че такива обитаеми зони в най-добрия случай са съществували само в тропическите океани. По-обширните зони на обитаеми океани обясняват по-добре къде и как сложни организми като многоклетъчните водораслите са оцелели“, добавя Сун. Откритията показват, че световният океан не е бил напълно замръзнал и че са съществували обитаеми убежища, където многоклетъчни еукариотни организми, включително растения, животни, гъби и някои предимно едноклетъчни организми, наречени протисти, могат да оцелеят, обяснява Сун.

Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години. Първите едноклетъчни организми са се появили приблизително през първите един милиард години от съществуването на планетата. Многоклетъчните организми са се появили по-късно, може би преди 2 милиарда години. Но едва след криогена се появяват отново по-топли условия и това проправя пътя за бързото разрастване на различни форми на живот преди около 540 милиона години.

Учените се опитват да разберат по-добре началото на периода „Снежната топка Земя“. Те смятат, че значително намалено количество на слънчевата топлина е достигало до повърхността на планетата, тъй като слънчевата радиация се е отразявала от белите ледени покривки. „Широко разпространено е мнението, че атмосферният въглероден диоксид рязко е спаднал точно преди тези събития, което е довело до разширение на полярните ледените шапки и впоследствие повече слънчева радиация се е отразявала обратно към космоса, което е повлякло още по-голямо настъпление на ледените шапки. Поради тази ескалация планетата се е превърнала в „Снежната топка Земя“, обяснява геобиологът и съавтор на изследването Шухай Сяо.

Многоклетъчните организми, включително червени водорасли, зелени водорасли и гъбички са се появили преди криогена и са оцелели след „Снежната топка Земя“. Криогенното застудяване е било много по-лошо от последната ледникова епоха, приключила преди около 10 000 години, която хората са преживели. „В сравнение с последния ледников период покритието на ледниците през криогена е било много по-обширно и, което е по-важно, голяма част от океана е била замръзнала“, казва Сяо и добавя: „Събития от типа „Снежната топка Земя“ са могли да доведат до големи изчезвания, но очевидно животът, включително сложните еукариотни организми, е успял да оцелее, което свидетелства за устойчивостта на биосферата“.