Учени установиха механизма, по който златото започва да се концентрира дълбоко под океанското дъно – процес, който поставя началото на формирането на богати на благородния метал находища, пише ScienceDaily, като цитира ново изследване. То е ръководено от морския геолог д-р Кристиан Тим от Центъра за океански изследвания „Хелмхолц“ (GEOMAR Helmholtz Centre for Ocean Research) в Кил, Германия. Резултатите от проучването са публикувани в списанието Communications Earth & Environment.

Островните вулканични дъги – вериги от вулкани, образуващи се над зоните на субдукция, където една океанска плоча потъва под друга, отдавна са известни с високото си съдържание на злато. Досега обаче причината за това не беше напълно изяснена. „Нашето изследване показва, че топенето на богатата на вода мантия под островните дъги е основният двигател на обогатяването със злато“, казва д-р Тим. По думите му мантията действа като многоетапна система, която постепенно концентрира благородния метал.

Изследователите са анализирали 66 проби от вулканично стъкло, събрани от океанското дъно по протежение на островната дъга Кермадек и съседния басейн Хавре, северно от Нова Зеландия. Вулканичното стъкло се образува при много бързото охлаждане на подводна лава и съхранява химичния състав на първоначалната магма, което позволява да бъдат проследени процесите в земната мантия, се казва в изследването.

В някои от пробите учените са открили до шест нанограма злато на грам скала – необичайно висока концентрация за магма с мантиен произход. Анализът на златото и други елементи, сред които сребро, мед, селен и платина, показва, че обогатяването не е резултат от еднократно топене, а от многократно разтопяване на богата на вода и окислена мантия.

Първоначално учените са предполагали, че водата, освобождавана от потъващата океанска плоча, пряко увеличава съдържанието на злато в магмата. Новите данни сочат, че основната ѝ роля е да улеснява топенето на мантията. Колкото по-интензивен и многократен е този процес, толкова повече злато се освобождава от съдържащите го сулфидни минерали и преминава в магмата.

„Златото в мантията обикновено е свързано със сулфидни минерали“, обяснява Тим. „При висока степен на топене тези минерали се разрушават, като освобождават напълно съдържащото се в тях злато в стопилката.“

Това означава, че при ограничено топене златото може да остане като в капан. Когато обаче процесът стане достатъчно интензивен, за да разруши сулфидните минерали, натрупаното злато се освобождава и преминава в издигащата се магма, обяснява ученият.

„Нашите резултати показват, че обогатяването със злато не е резултат от еднократен процес на топене, а от множество етапи. Само многократното топене позволява златото да се концентрира силно в магмата“, казва той.

Макар откритите количества да са недостатъчни за промишлен добив, резултатите хвърлят нова светлина върху първия етап от геоложкия жизнен цикъл на златото и могат да помогнат за по-доброто разбиране на образуването на богати златни находища в районите на вулканичните островни дъги.

Коментирай »