След като пое по забравените калдъръмени пътища на автентичния български дух със спечелилите хиляди читатели у нас романи „Жива“ и „Посветена“, българската авторка Ина Ясипова се завръща с нов любопитен проект, който се впуска по следите на мъдростта на старите българи.

На пазара вече може да откриете апокрифния ръкопис „Зодиакът на старите българи“, който разкрива методите, чрез които древните българи са гадаели съдбата си и са откривали своето място във Вселената.

Писателката, която от дълги години живее в Австралия, но изцяло се посвещава на българското и родното, развежда читателите из зодиака на древните ни предци, който значително се различава от традиционната астрология. Вместо да търсят отговори в подредбата на планетите, старите българи са се обръщали към природата около нас и са вярвали, че съдбата на всеки човек е предопределена от нея. 

Ина Ясипова събира сведения от най-закътаните крайчета на родината, пътува из опустели къщи, горски пътеки и забравени от света селца – и някъде там тя намира истинската България. Такава, каквато малко хора познават.

Тя открива, че българите са били добри астрономи и са имали изключително точен календар, който разделя годината на 52 седмици + 1 ден – денят на зимното слънцестоене Еднажден. 

Ето защо в „Зодиакът на старите българи“ всяка една седмица отговаря на една от 52-те зодии и носи знака на определено животно, дърво, камък или цвете. А всеки един знак носи знанието за българските съдби – предопределените качества и черти на всеки човек в зависимост от датата му на раждане.

Всяка зодия е съпътствана от специална билка с особено благотворно действие върху хората, родени под съответния знак, както и специално свещено място по българските земи, от което те черпят енергия и вдъхновение. 

Вдъхновена от летоброенето, вярванията и законите на старите българи, Ина Ясипова приканва читателите да живеят в хармония с природата около нас – точно както предците ни са го правили. Да потърсят корените си и да намерят онези богатства, които не могат да се измерят с пари. Богатствата на българския дух.

Из „Зодиакът на старите българи“ от Ина Ясипова

ПРЕДГОВОР

Преди няколко години, когато съдбата ме върна в България след дълго отсъствие, не предполагах какво ще открия.

Животът ми се стече така, че напуснах родината си съвсем млада, още не бях навършила 21. Живях дълго в Австралия и въпреки че там имах уреден и спокоен живот, усещах, че нещо ми липсва. Не се чувствах цяла.

Завърнах се в България със свито сърце. Какво щях да заваря там? Родителите ми бяха починали, приятелите ми от детството се бяха пръснали по света. Мислех си, че никой не ме чака.

Оказа се, че съм се лъгала. Тук ме чакаха тайни, които преобразиха живота ми.

България е изумителна страна. Не заради природата си – на много места по света природата е красива. Не заради историята си – има страни с по-древна история от нашата.

България плени сърцето ми със своя дух, с традициите си, със запазените стародавни обреди и ритуали, с песните и приказките, с народната вяра.

В детството си не обръщах внимание на тези неща. Приемах ги за нещо естествено. Но когато се върнах от Австралия, срещнах хора, които ме научиха да се вглеждам в знаците, които са ни оставили предците ни. Да потърся корените си и да намеря онези богатства, които не могат да се измерят с пари. Богатствата на българския дух.

Тръгнах да пътувам по забравените пътеки на родината, по опустелите селца, превзети от тръни и шубраци, и навсякъде откривах частици от моята България. Такава, каквато никога не съм я познавала.

Съдбовна за мен се оказа срещата с Учителя М. Т. – един голям българин, който гаснеше сам в една изоставена родопска махала. Светла му памет! Оказа се, че той е пазител на знанията на старите българи за миналото, настоящето и бъдещето.

Свикнали сме да мислим, че България е била основана през 681 година. Така ни учат в училище. Но истината е, че тогава нашата държава просто е била призната от Византия по силата на един договор, който византийският император Константин IV Погонат сключва с българите, предвождани от кан Аспарух.

Всъщност историята на нашия народ започва от 620 година преди Христа. Българите са дошли някъде от изток, вероятно от Кавказките планини.

Учителят ме посвети в тяхното летоброене. Българите са били добри астрономи и имали удивително точен календар. Този календар разделя годината на 52 седмици + 1 ден – денят на зимното слънцестоене Еднажден. Този ден слага началото на всяка година в българския календар. Това всъщност е началото на всеки цикъл, в който природата се възражда отново.

Всяка от тези 52 седмици носи знака на животно, дърво, камък или цвете. Хората, родени през тези седмици, носят съдбата, предопределена от съответното животно, дърво, камък или цвете.

Българският век бил от 52 години. Всяка от тези години също е под знака на животно, дърво, камък или цвете. (В края на книгата съм приложила списък под кой знак са годините от 1929 до 2032). Старите българи вярвали, че на всеки един 52-годишен цикъл съдбата на народа ни се променя. И че нашият народ ще изживее 52 цикъла по 52 години. След което ще изчезне.

Първата година от българското летоброене е била 620 година преди Христа. 52 цикъла по 52 години правят 2704 години. Това означава, че през 2084 година нашият народ ще изчезне.

Българското летоброене удивително съвпада с важни за нашия народ исторически събития. Началото на всеки български 52-годишен век е съпътствано от големи промени. Държавата ни е основана през 681 година – първата година от двайсет и шестия български век. Априлското въстание, което полага основите на освобождението ни от турско робство, избухва през последната година от 49-ия български век – 1876 година. В последната година на 48-ия български век пък Петър Берон написва своя „Рибен буквар“, който отваря очите на жадните за познание българчета. Сега живеем във века на Руби[1]на, който ще свърши през 2032 година. След него ще започне последният български век – векът на Перуниката, който ще приключи през 2084 година.

Две са били свещените числа на старите българи – 7 и 52. Цялата им система на изчисляване на света и гадаене била основана върху тези две числа.

Преди да си отиде от този свят, Учителят ми завеща знанието за българските съдби. Науката, по която нашите предци са гадаели какво им предстои.

ЛИЛИЯ

4 май – 10 май

Човеците, родени под съдбата Лилия, биват упорити и непреклонни люде. Не бият на очи, ала са пълни с изненади. Изглеждат тихи и смирени, но имат силни чувства и понякогаш ги показват. Тия имат свое мнение за всичко и смятат, че само то е вярно. Родените под тая съдба ся грижат прекомерно за здравето си и силно ся плашат от болести. Ако ги обидиш, помнят цял живот.

Мъжът Лилия е човек, на когото може да ся има доверие. Тоя е сериозен и не говори празни приказки. Слуша внимателно какво говорят хората и помни какво са му казали. Тия мъже са справедливи и безкористни. Винаги имат план и го следват. Умеят да живеят с малко и не са алчни. Мъжете Лилия са учтиви и са верни на жената, с която живеят.

Жената Лилия е нежна като цвете и изисква ласкави грижи. Срамежлива е, ала кога някой заслужи доверието ѝ, може да бъде много страстна. Тая не може да живее сама, затуй търси някого, с когото да споделя дните и нощите си. Харесва красивите, високи и силни мъже. Жената Лилия е мечтателна и понякогаш ся отнася в мис[1]лите си за далечни земи и непознати.

Родените под съдбата Лилия ся привличат с родените под съдбите Ясен, Заек и Изумруд.

Ала трудно ся погаждат с родените под съдбите Орел, Клен и Малахит.

Силата им иде от езерото Бъбрека.

Билка – Ранилист

Имена, що им носят късмет – Смиляна, Лилия, Огнян, Ив0

Коментирай »