Космосът – последната граница за туризма Космическият туризъм всъщност вече има над 20-годишна история
29 май 2023
Космическият туризъм всъщност вече има над 20-годишна история
Photo credit: ActionVance/Unsplash
До не много отдавна повечето хора през живота си рядко се отдалечавали на повече от няколко десетки километра от мястото, където са се родили, а да се пътува просто за удоволствие било още по-необичайно.
През последните век и половина обаче туризмът почти се е превърнал в основно, неотменимо човешко право, и нито хималайските осемхилядници, нито "Титаник" в морския си гроб на 3800 метра дълбочина, остават пощадени от любопитните търсачи на нови преживявания. Пандемията, макар и да успя да ни принуди за известно време да се откажем от пътуванията, свърши и тази година изглежда, че не само ще бъде рекордна, но и ще надмине предковидната 2019-а, като с това циментира и навлизането в последната останала граница пред туриста – Космоса.
Доц. Веселка Радева: Трябва да се научим да живеем и да работим в Космоса
До месец се очаква "Върджин галактик" (Virgin Galactic) на британския милиардер Ричард Брансън да започне редовни туристически полети до Космоса, след като в края на седмицата шестима служители на компанията успешно прекараха няколко минути в безтегловност, издигайки се на височина от близо 90 км над земната повърхност.
Първият търговски полет с крилатия космически кораб, които първоначално се издига, "закачен" за специален самолет, е запазен за членове на италианските ВВС, които ще проведат експерименти, а след тях ще полетят и клиенти, купили билетите си преди години. "Върджин" продава билети за Космоса от близо десетилетие - вече са купени около 800 билета, и докато първите са стрували "само" по 200 000 долара, то сега цената се е вдигнала до 450 000 долара.
Целта на компанията е да извършва по 400 туристически полета годишно от космодрума "Спейспорт Америка", след като финализира производството на следващия си клас самолети носители.
Ричард Брансън е визионер, но далеч не е единственият "звезден" предприемач. Надпреварата му с Джеф Безос кой пръв ще излети в Космоса от лятото на 2021 г., когато британецът спечели само с девет дни, показа нагледно колко оспорвана ще бъде и тази туристическа дестинация.
В края на март тази година "Блу Ориджин" (Blue Origin) на Безос извърши четвъртата си мисия по изпращане на космически туристи и може би най-забележителното в нея бе, че за първи път сред шестимата космически туристи, заплатили по над един милиона долара за 10-тина минутния полет, издигнал ги на височина около 100 км, нямаше нито една знаменитост. А "Блу Ориджин" уверено върви още по-надалеч – този месец компанията сключи договор с НАСА за разработване на кораб, който да отведе астронавти до Луната, на стойност 3,4 млрд. долара.
Макар че в това отношение Безос пък изостана от друг милиардер визионер – Илон Мъск, чиято "СпейсЕкс" (SpaceX) през 2021 г. спечели първия договор с НАСА за лунен полет.
"СпейсЕкс", макар официално да не е обявявала разписание и цени, също напредва към космическия туризъм, след като изпрати "там горе" частни лица още през 2021 г. – отново тази седмица нейният космически апарат "Аксиом Спейс" (Axiom Space) се скачи с Международната космическа станция, изпълнявайки частна мисия с четиричленен екипаж, включително двама астронавти, спонсорирани от правителството на Саудитска Арабия. Това бе втората частна мисия на "Аксиом" до МКС и се очакват още две съгласно договор, сключен през 2021 година.
Тази нова космическа надпревара обаче не се ограничава само до Америка – през октомври тази година японският стартъп "Ивая Гикен" (Iwaya Giken) планира да изпрати в стратосферата (височина между 11 и 50 км над земната повърхност) хелиев балон с двуместна капсула, който ще може да се издига до 25 км – височина, от която за около час ще може ясно да наблюдават извивките на земното кълбо.
Идеята не е толкова екзотична, колкото изглежда на пръв поглед – още през 1931 г. швейцарските учени Огюст Пикар и Паул Кипфер осъществяват първия в света полет в стратосферата, издигайки се с балон на 27 май.
Макар че пътниците на "Ивая Гикен" в най-строг смисъл няма да достигнат космическото пространство (което започва от височина между 80 и 120 км) или да изпитат безтегловност, те ще са по-високо, отколкото може да стигне всеки реактивен самолет.
Компанията си е поставила за цел да "демократизира Космоса". И макар, че засега цената от 24 млн. йени (167 000 евро) все още да не е достъпна за обикновените хора, "Ивая" възнамерява в крайна сметка да я свали до няколко милиона йени (или няколко десетки хиляди евро).
Наградата в надпреварата определено си струва – ако за 2021 г. пазарът за космически туризъм се оценява на 598,4 млн. д., то към 2031 г. може да достигне 12 690,6 млн. долара, прогнозира доклад на мозъчния тръст "Алайд маркет рисърч" (Allied Market Research).
Не само, че международният пазар за този тип туризъм става все по-широк, но и растежът вероятно ще се ускорява непрекъснато през целия прогнозен период. Освен това се очаква нарастващата конкуренция в сектора да доведе до понижаване на цените, а с излизането в орбита на следващото поколение космически самолети се очаква разходите рязко да намалеят. Космическите полети в крайна сметка ще се превърнат в жизнеспособна икономическа възможност, посочват експертите.
А космическият туризъм всъщност вече има над 20-годишна история – през 2001 г. мултимиардерът Денис Тито става първото частно лице, което си плаща за пътуване до МКС с руската мисия "Союз ТМ-32" и прекарва там осем дни.
Сега, вече 82-годишен, Тито планира да се върне в Космоса – през октомври миналата година той подписа договор със "СпейсЕкс" за обиколка около Луната на борда на нейния "Старшип" заедно със съпругата си Акико и още десетима ентусиасти с дълбоки джобове. Той не съобщи колко ще струва пътешествието (пътуването му до МКС струваше 20 милиона долара). Датата също все още е неизвестна.
