Козите могат да разграничат щастие и тъга в човешкия глас Kозите може би са по-умни, отколкото им приписваме
Kозите може би са по-умни, отколкото им приписваме
Photo credit: Maxime Agnelli/Unsplash
Склонността им да ядат почти всичко, което могат да намерят, може да им е създала лоша репутация. Но козите може би са по-умни, отколкото им приписваме, показва ново проучване, цитирано от Мейл онлайн.
Изследователите са установили, че домашните животни могат да разберат дали хората са щастливи или тъжни само като слушат тона на гласа ни.
Учените смятат, че козите са развили чувствителност към нашите гласови сигнали по време на дългото си съжителство с хората, което датира отпреди 10 000 години.
Освен звуковите сигнали козите разбират и физическите жестове и дори могат да различат усмивката от гримасата, смятат учените.
Това проучване предлага първите доказателства, че козите могат да различават сигналите, изразени в човешкия глас, а именно емоционалната валентност - казва авторът професор Алън Макелигот от Сити юнивърсити в Хонконг.
Вече е известно, че козите могат да различават емоционалните различия в призивите на друга коза, затова експертите са искали да проучат дали тази способност се разпростира и върху човешката реч.
Експериментите им преминали в спасителен център за животни в Кент, Великобритания.
Изследователите използвали 27 кози - мъжки и женски, които били свикнали с човешки гласове и с човешкото поведение. Чрез високоговорител в заграждението на козите се пускали човешки гласове, които произнасяли многократно фразите „Хей, погледни тук“ - по щастлив или ядосан начин.
Важното е, че козите са имали възможност да свикнат със звука на щастливия глас за известно време, преди гласът да премине в гневен или обратното.
Както се предполага, повечето кози (18) поглеждали към говорещия, когато гласът се променял.
Също така повечето от тези кози прекарвали по-дълго време с поглед към говорещия, когато тонът на гласа внезапно се променял (в сравнение с преди смяната на гласа).
Участничката в експеримента д-р Мариан Мейсън от Университета в Роухемптън казва: „Козите, които погледнаха, гледаха значително по-дълго след промяната на емоцията в гласа, което предполага, че тези животни са забелязали и са реагирали на разликата в предадената емоция“.
Това предполага, че животните са били в състояние да възприемат „промяна в емоционалното съдържание“ на човешките гласове, казват експертите в своята статия, публикувана в списание Animal Behaviour.
Екипът признава, че не всички кози са реагирали на промяната в емоцията, което може да се дължи на индивидуални различия в когнитивните им способности.
Освен това изследователите не са забелязали никакви значителни физиологични промени сред козите, като например повишен сърдечен ритъм, след промяната на гласа.
Въпреки това учените смятат, че козите знаят какво всъщност означават двата вида гласове, а не само, че единият е различен от другия. Изследователите смятат, че подобно на кучетата и котките, негативните гласове, например гневните, могат да предизвикат страх у козите.
За разлика от тях положителните гласове могат да се възприемат като успокояващи и дори да насърчават животните да се приближават и да спомагат за връзката между човека и животното.
Това може да се дължи на дългата история на опитомяване на козите от хората. Според професор Макелигот козите са били първият животински вид, опитомен преди около 10 000 години.
Така че те вероятно са еволюирали, за да развият „чувствителност към нашите сигнали по време на дългата си връзка с нас“.
„Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере значението на човешкия глас за емоционалния живот и благосъстоянието на козите и други опитомени видове“, каза ученият.
Професор Макелигот и колегите му вече са доказали, че козите могат да разчитат човешките емоционални изражения, като правят разлика между лица, изразяващи положителна или отрицателна емоция.
В проучването от 2018 г. козите като цяло задържат вниманието си по-дълго пред снимки на усмихнати хора, отколкото пред снимки на намръщени хора.
Друго изследване, ръководено от професор Макелигот, установи, че козите могат да разбират жестове като посочване, подобно на кучетата, котките и конете.