Богат и плътен портрет на Княжество България в първите години след Освобождението рисува омайният исторически роман „Божана“ от новия красив глас в родната литература – писателката с чувствително перо Анна Авиил. 

Под плътната сянка на едно гордо дърво се разгръща мащабна семейна сага за голямата любов, чистата вяра и вечното търсене на свободата, в чийто център стои волната „Божана“.

С жив като планински ручей език, романът на Анна Авиил ни приканва да облегнем гръб на бора и да се вслушаме в историята на младата българска държава. И на едно още по-младо детско сърце, което тепърва ще заскита по прашливите друми на порастването. 

Съдбата не е отредила лек живот на малката Божана. Загубата на майка ѝ белязва завинаги дома на семейството ѝ с краските на тъгата и болката. Отгледана от дълбоко вярващата си баба и баща ѝ, който се е отрекъл от Бога след загубата на любимата си, Божана расте обградена от обич и традиции.

Един ден, вече като млада жена, когато двете Българии са съединени в едно, Божана отива до столицата. Там изгубена книга ще предизвика неочаквана среща, предопределена да разпали първите искри на любовта в буйното ѝ планинско сърце. 

Появата на Стефан – образован и загрижен за развитието на страната си млад мъж от заможна градска фамилия, ще предизвика разностранни емоции в семейството на Божана. Изправена на кръстопът между миналото и бъдещето, между традициите и модерния живот, Божана ще трябва да се докосне до своята собствена вяра по смелия път към мечтите си. 

Сред всичко това младият бор съхранява и тъгата, и щастието на семейството, а залюлени от вятъра, клоните му тихо напяват горчиво-сладката мелодия на човешката душа. Докато българската държава прави своите стъпки през хапливите ветрове на историята.  

Страница след страница Анна Авиил разгръща закътаните спомени за едни вече отминали времена, запазили в себе си усещането за свобода и широта.

Пропит с тиха мъдрост, нежни и раними персонажи и широк литературен устрем, „Божана“ е роман, чиито корени прегръщат здраво читателското сърце. И с надежда му припомнят, че слънцето пробива и най-плътните облаци. 

Коментирай »