На 14 май Църквата почита св. Исидор и св. мъченик Райко (Йоан) Шуменски.

През времето на император Декий (249–251 г.) Исидор бил взет насила във войската. От малък той бил християнин и прекарвал живота си в пост, молитва и добри дела. Когато се разбрало, че той е християнин, войводата го съветвал да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите, но той отказал.

Войводата наредил най-напред да бият Исидор с волски жили, а след това му отрязали езика. Но и без език Исидор чрез Божия Дух говорел и изповядвал името Христово. Между това войводата бил постигнат от Божие наказание и той изведнъж онемял, но при все това не се вразумил от това наказание. Той дал знак да отсекат главата на Исидор. Това станало в 251 година.

Св. мъченик Райко Шуменски (Св. Йоан Български)

Този мъченик бил роден през 1784 г. в Шумен. Името му било Райко, което житиеписецът му или не е разбрал, или го е превел на гръцки като „Йоан“. Още 18-годишен, красивият и благочестив младеж Райко станал майстор златар. Работилницата му била в центъра на Шумен срещу една турска къща. Там живеела една девойка, която се влюбила в Райко, но не могла да спечели сърцето му. Затова решила да употреби сатанинска хитрост. Извикала го един ден пред портата си под предлог да ѝ вземе мярка за пръстен. Младата туркиня се опитала насила да го вкара в двора си, като при дърпането умишлено паднала по гръб. Завикала неистово, твърдейки, че младият майстор уж се бил опитал да я обезчести.

Шуменските мюсюлмани веднага хванали набедения в насилие младеж и го отвели пред кадията. Последният, под силното давление на бащата на момичето, му предложил или да се потурчи и ожени, или ще бъде бит до смърт. Христолюбивият младеж отговорил, че предпочита смъртта пред безчестието. Въпреки многобройните обещания за пари, имот и почести, той не склонил, а само повтарял: „Християнин съм, християнин ще умра!“.

Последвали жестоки побои и други мъчения в продължение на два дни. После отново увещавали Райко да се потурчи, но той упорито отказвал. Отново го мъчили и редували увещания с насилия. Мъченията ставали непоносими – дерели месата му, солели кървящите рани и после го горили със запалени свещи. Най-накрая го обезглавили (14 май 1802 г.). Житието му било написано от йеромонах Никифор Хиоски въз основа на сведения на очевидци.

Коментирай »