Най-вълшебните персонажи от славянската митология ни приканват на щуро приключение из Полша – в реален и магичен вариант – в първата книга от забавната поредица детско-юношески романи „Пазители на портите: Яга и къщата на орлови крака“ от полския писател Мачей Рожен, която вече блести и на български език. Това съобщават от Издателство „Сиела”.

Почитателите на „Кало змея“ и „Приказка за Долната земя“ ще бъдат въвлечени в нов, зашеметяващ и вълшебен свят, вдъхновен от някои от най-популярните полски легенди, в който по улиците на съвременен Краков крачат феи, демони, зли бесове и опасни мори.

Време е да се гмурнем в историята на вещицата, позната на всяко българско дете като „баба Яга“, която обаче съвсем не е баба, а малко – и изключително необикновено – момиче. Очаква ни шеметно пътешествие към Омагьосаните котловини!

Яга Кокошето краче е на десет години и, както подобава на истинска жителка на село Бъбривка, е вещица. Освен това малкото момиче е и истински експерт в поне три области. Първата – синините и раните, които Яга смело колекционира. Втората – Омагьосаните котловини, които Яга познава като дланите на двете си ръце. И третата и най-важна – къщите на кокоши крака, за които Яга знае почти всичко.

Все пак, когато майка ти е лечителка на магически създания, а баща ти развъжда къщи на кокоши крака, няма как да не поназнайваш някои неща за тези невероятни същества. А когато най-добрата ти приятелка е мъничка къщурка на име Пъзливка, ставаш истински професионалист!

Познанията на Яга се оказват ключови, защото насред веселбата на ежегодния Еньовденски пазар настъпва истински хаос. Опасни мори и зли зверове предизвикват ужас сред жителите на Бъбривка. Някой открадва безценните яйца, от които ще се излюпят новите къщи на кокоши крака. А с тях отвлича и родителите на Яга.

Изправени срещу смъртоносен заговор на могъщ поръчител, който иска да използва яйцата, за да върне стария ред в магическия свят, Яга и Пъзливка ще трябва да отпътуват към вълшебния Краков. Там, из китните улички и мистериозни пещери, скрити от очите на обикновените хора, Яга ще открие неочаквани съюзници и лукави врагове. И ще разбере, че понякога най-криволичещите пътища водят най-бързо до целта…

Оригинална, изпълнена с чудати същества, приключения и тайни, „Яга и къщата на орлови крака“ дава началото на магична поредица, в която древно Зло се пробужда и няма да намери покой, докато не възвърне властта си над Земята.

Допълнена със специален речник на митологичните славянски същества, съставен от преводачката Десислава Недялкова, тази щура приказка за малки и големи ще ни потопи във въртележка от забавления и опасности по стъпките на Яга Кокошето краче. 

Из „Пазителите на портите 1: Яга и къщичката на орлови крака“ – откъс

ГЛАВА 2: СЕЛО БЪБРИВКА

Още с раждането си Яга беше обречена на живот, изпълнен с магия. Ако човек живее в самия център на Омагьосаните котловини със семейство, което от поколения изследва тайните им, изборът на житейски път е повече от ясен. Всички предположиха, че младата вещица ще се захване с някоя от семейните професии и ще поеме по стъпките на майка си, Добрава Кокошето краче, велика лечителка на магически същества, или на баща си, Лех Кокошето краче, къщовъд, прочут с развъдника си за къщи на кокоши крака.

Досега дните на Яга бяха изпълнени с приключения. В тях винаги присъстваше и Пъзливка, къщурката на кокоши крака с размерите на къщичка за кукли, която беше верен приятел и единствен връстник на малката вещица. Беше се излюпила от яйце в същия ден, когато се бе родила и Яга. Бащата на Яга даде името на къщурката. А то звучеше доста подвеждащо, тъй като Пъзливка винаги и с желание се включваше във всички бели и приключения, замислени от малката вещица. Пъзливка и Яга, Яга и Пъзливка. Винаги заедно. На тези двете никога не им беше скучно. Играеха на криеница с нимфите в покритата с гъсти гори Котловина на истинския свят, а с младите пастири на дърветата се предизвикваха взаимно на изпитания по храброст, за да видят кой ще се озове най-близо до ствола, където се хранеше семейство бесове. Брегините ги учеха да плуват и как да избягват подводните леговища на злонамерените водници. В Котловината на новолунието, където слънцето никога не изгряваше, но пък луната винаги светеше, Яга и Пъзливка тренираха с полунощниците борба със сенките. Младата вещица се учеше и как да чете Книгата на забравените приказки, която беше записана в звездите. Мъглениците от Котловината на мъглите помогнаха на Яга да хване и укроти блуждаещ пламък и редовно я канеха да си играят на лов за светулки.

Любимото място на младата вещица беше Котловината на шепнещия вятър, където властваше расата на вихрушниците. Вятърните демони бяха народ, пакостлив като гоблините и винаги нетърпеливи за игри, караха вятъра да се върти и завихря и го усукваха около краката си в миниатюрни вихрушки. Благодарение на това можеха да летят. В тяхната котловина гравитацията правеше странни номера. Над земята свободно из въздуха се носеха варовикови скали, обрасли с мъх, храсти и изсъхнали дървета, в които дървесни спирохети дълбаеха тунели и създаваха уютни жилищни бърлоги. Заедно с тях Яга се грижеше за зеленчуците в Левитиращите градини и се грижеше за стадата грифони, които пасяха из въздуха. След като приключеха с работата за деня, търсеха спираловидни въздушни течения и по тях се спускаха към земята като по голяма пързалка. Когато Яга се връщаше от Котловината на шепнещия вятър, дни наред не успяваше да среше оплетената си коса. От своя страна пък Пъзливка трудно прогонваше бушуващите течения от коридорите си. Последната омагьосана котловина беше необитаема и се наричаше Общата. Там се провеждаше големият пазар – единственият прозорец към широкия свят за любопитната Яга.

Момичето си мечтаеше, че когато порасне, ще се премести да живее в Пъзливка и те ще продължат своя живот така, както някога са живеели къщите на кокоши крака. На път. Точно както е било, преди обикновените хора да завладеят света. Въпреки това Яга не се осмеляваше да си подаде носа от Омагьосаните котловини. Родителите ѝ не спираха да ѝ повтарят, че светът навън е опасен, и тя нямаше причина да се съмнява в думите им. В края на краищата те никога не са я лъгали. Проблемът беше, че на Яга ѝ беше все по-трудно да се сблъска и преживее нещо ново тук. Изключение правеше пазарът.

Пазарът се провеждаше два пъти годишно, в най-дългата и най-късата нощ, Еньовден и Зимното слънцестоене. Това е специално време за света на магията, когато силата е най-голяма, а заклинанията са най-силни. Защото има някои ритуали, които могат да се изпълняват само в нощите на Лятното и Зимното слънцестоене. По това време в Омагьосаните котловини се събираха магически същества от четирите краища на света. Те разпъваха сергии с хиляди чудеса, които носеха аромата и усещането за нещо ново, за мистерия. Разхождайки се сред тях, Яга се чувстваше така, сякаш целият свят е на една ръка разстояние.

От Пазара за Зимното слънцестоене бяха изминали точно шест месеца. А това означаваше, че този следобед поляната в Общата котловина ще заблести от хилядите непознати заклинания на стотици магически лампи, като вълшебни покани за безкрайни нови приключения.

В Бъбривка, родното село на Яга, от седмица насам се усещаше някаква тайнствена енергия и нарастващо напрежение. Клокочещата неземна сила караше къщите на кокоши крака да бълнуват и ходят насън, малките къщурки ставаха неспокойни, а яйцата в люпилнята на Лех Кокошето краче се нуждаеха от специални грижи.

Селяните бяха затънали в работа. Неконтролираните проблясъци на магически заклинания направо побъркваха къщите. Тъкачният стан в дома на тъкачите сам изтъка платно, дълго почти километър. Виещото се платно изпълни всички стаи и коридори на тъкачницата, докато не се изля през прозореца и не отнесе със себе си членовете на домакинството. В работилницата на стъкларя огледалата се чупеха всеки път, когато някой погледнеше в тях, а при хлебаря фурната започна редовно да изплюва меденки, които веднага се разбягваха наоколо, без да изчакат дори да ги глазират! С всеки изминал час списъкът на странните явления ставаше все по-дълъг.

На родителите на Яга почти не им оставаше време за сън. През деня Лех Кокошето краче помагаше на съседите си да сложат в ред къщите си, а нощем се грижеше за яйцата в люпилнята. Покриваше ги с одеяла, изплетени от светулки. От своя страна, съпругата му почти не излизаше от лечебницата. Добрава никога не се е оплаквала от липса на пациенти, но точно преди лятното слънцестоене лечебницата се пръскаше по шевовете. Лечителката можеше да поправи повредените от вятърните демони въздушни течения, да зашие разкъсаното крило на полунощница, да прогони напастта от гъсеници от широколистната глава на лесника. Умееше да приготвя отвара за заглъхващото ехо в гласа на шептящите, знаеше лек за говорене на древни езици, за внезапна невидимост или остри симптоми на изчезване на тялото. Знаеше как да приготви сироп да приземи гръмотевиците, мятани от кашлицата на настиналите пастири на бурите. Не се страхуваше дори да вади развалените зъби на троловете – подвиг, който малцина биха предприели. Познанията ѝ за болестите и проклятията, поразяващи магическите същества, вече бяха спасили не един живот. Яга, която обикновено беше доста внимателна и се стараеше да помага на родителите си, в дните преди Еньовденския пазар започваше да се носи из облаците, което водеше до опасни инциденти.

И този път не беше по-различно. Момичето даде на една стрига лекарство за растеж на козината вместо спираща отвара и едва не заля с вода един жарник, който се грееше сред тлеещите въглени. Най-лошото обаче можеше да се случи, когато се запъти да даде сироп на един настинал облачник. Облачниците, или пастирите на бурите трябваше да се възстановяват в специално изолирано помещение. Облачниците живееха от облаците. При буря те улавяха гръмотевиците и мълниите в бъчви и след това ги продаваха. Гръмотевиците и мълниите бяха истински деликатес за къщите на кокоши крака. Една солидна мълния осигуряваше енергията на цяло домакинство в продължение на месеци. Вечно наелектризираните облачници носеха високи ботуши със заземяване. В противен случай пламваха от електрическите заряди дори при най-обикновено ръкостискане. Яга не сложи специална престилка или дървени обувки, дори по-лошо – не взе със себе си и защитни амулети. Когато влезе в стаята, облачникът, висок почти шест лакътя и широк в раменете като дъб, седеше на леглото и духаше носа си в карирана кърпа, голяма колкото покривка за маса. Беше със синя кожа, а късата му, тъмносиня коса стърчеше във всички посоки. От време на време от един кичур към друг кичур от косата му прескачаше златиста искра. Изведнъж настиналият облачник кихна шумно, изстрелвайки от носа си сферична мълния. Добрава се втурна в изолатора след Яга в последния момент и отклони с пръчката си летящата към дъщеря ѝ мълния. Замириса на сяра, когато нажежената до червено топка се пръсна на хиляди искри, които избухнаха със съскане. Жената хвана момичето за ръка и двете изтичаха навън. За щастие, вратата на лечебницата беше широко отворена, тъй като бащата на Яга току-що беше смазал пантите. Старата постройка, в която лекуваха магическите същества, напоследък беше станала необичайно мрачна и раздразнителна дори за нея. Скърцаше неприятно, а стърчащите на места трески явно си търсеха къде да се закачат и си избираха дрехите на пациентите.

– Трябва да дадем на дъщеря ни някаква задача да върши и то бързо – каза лечителката на съпруга си, като погледна през дупката, прогорена в престилката ѝ. – В противен случай ще опожари цялото село!