На 18 март Църквата почита св. Кирил, патриарх Йерусалимски, мъченик Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия.

Св. Кирил, патриарх Йерусалимски

Св. Кирил е роден около 315 г. в Йерусалим или неговите околности. След като прекарал част от живота си като отшелник и подвижник, бил приет в клира и посветен първоначално в дяконски и презвитерски чин, а през 346 г. тогавашният Йерусалимски епископ Максим го избрал да подготвя оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените. Прилежното и плодотворно изпълнение на това свещеническо задължение станало причина през 348-351 г., след смъртта на епископ Максим, св. Кирил да бъде избран за негов наследник. Заради своята твърдост и ревност към чистотата на православната вяра по време развихрилата се арианска ерес Йерусалимският светител бил свалян три пъти от епископската катедра. Св. Кирил се ползвал с голямо уважение от цялата църква и взел дейно участие на II Вселенски събор (381 г.). Доживял до дълбока старост и починал през 386 година. Църковните отци и писатели го наричат "мъж със свят живот" и "защитник на апостолското учение".

Свети мъченици Трофим и Евкарпий

По времето, когато в Никомидия се повдигнало гонение срещу християните, всички изповедници на Христа били хващани и хвърляни в тъмница, а след това ги съдели, при което били подлагани на много и различни изтезания и на жестоки мъчения и тези, които оставали непоколебими в изповядването на Христа били наказвани със смърт. В това време светите мъченици Трофим и Евкарпий били известни във войската като едни от най-мъжествените и храбри воини, а поради това се оказали и едни от най-големите врагове на Христа. Те преследвали християните, хвърляли ги в тъмниците и като имали над тях пълна власт, по свое усмотрение подлагали някои на изтезания, а други оставяли да угаснат в тъмниците. Веднъж, когато отивали да задържат едни християни, те видели голям огнен облак, който слизал от небето и с приближаването си към тях все повече се сгъстявал. От облака излязъл глас, който им казал:

– Защо вие така упорито преследвате Моите раби? Не се заблуждавайте: никой не може да подчини на своята власт тези, които вярват в Мене, но по-добре вие сами се присъединете към тях и тогава ще придобиете за себе си Небесното Царство.

Като видели това и чули думите, Трофим и Евкарпий – тези яростни и жестоки гонители на Христовите раби, паднали на земята, понеже не можели нито да гледат към облака, нито да понесат излизащия от него гръмотевичен глас, и лежейки на земята, си казвали един на друг:

– Наистина, велик е Този Бог, Който ни се яви сега. Блажени ще бъдем, ако станем Негови раби.

И в този миг, когато със страх говорели това, облакът се разделил, обгърнал ги от двете им страни, и от него отново се чул глас:

– Станете и се покайте и греховете ви ще бъдат простени!

Когато станали, те видели посред облака да седи някакъв много красив мъж, сияещ с необикновена светлина, и голямо множество, което предстояло пред Него и Му служело. Поразени от необикновения Му вид, Трофим и Евкарпий в един глас извикали към Него:

– Приеми ни, защото неизразимо зли и големи са нашите грехове! Няма друг Бог, освен Тебе, Твореца и Единия истинен Бог, а ние все още не сме се присъединили към Твоите раби!

След като казали това, облакът веднага се възнесъл на небето. А Трофим и Евкарпий още дълго време останали тук и плакали, а после, след като се помолили на Бога, се върнали и освободили всички, които били затворени в тъмниците. Снемайки оковите от тях, те изпращали всички, целувайки ги като братя и им се покланяли и така всички затворници се върнали по своите домове.

Като узнал за това, началникът на град Никомидия страшно се разгневил на Трофим и Евкарпий. Той ги извикал при себе си и започнал да ги разпитва, за да разбере причината за тази тяхна промяна. Те подробно му разказали за явилото им се видение. Тогава началникът заповядал да ги повесят на дърво и да стържат ребрата им с железни зъбци, а след това да трият раните им с въжета от конски косми. Светите мъченици мъжествено понасяли мъченията и се молели, радостно благодарейки на Бога. С това те предизвикали още по-яростен гняв в началника на града и той заповядал да запалят голям огън и да ги хвърлят в него. Когато кладата била запалена, светиите сами влезли в огъня и прославяйки Бога, предали праведните си души в Неговите ръце. Такава била мъченическата кончина на светите мъченици Трофим и Евкарпий.

Източник: bg-patriarshia.bg, sv-atanasii-varna.org

Коментирай »