На 6 юли Църквата почита св. преподобни Сисой Велики и св. свещеномъченик Валентин, презвитер Римски.

Св. свщмчк Валентин, презвитер Римски

Свещеномъченик Валентин епископ и учениците му, свв. мъченици Прокул, Ефив, Аполоний и праведният Авундий са живяли през III век. Св. Валентин бил епископ в град Интерамна в областта Умбрия (Италия). Той имал от Бога дарбата да лекува различни болести с молитва към Господ Иисус Христос, разказва pravoslavieto.bg.

Славата на чудотвореца се разпространявала бързо и много младежи и деца се обърнали към вярата в Христа. Сред тях бил Авундий, син на градския префект, който след покръстването си се разпалил духовно и изповядал открито пред всички, че е християнин. Това било дръзка постъпка, тъй като християнството било преследвано в Римската империя. Гневът на баща му и другите видни римляни се насочил към епископ Валентин, наставника на младежите. Започнали да го карат да се отрече от Христа и да се поклони на идолите. След множество мъчения го хвърлили в затвора, където учениците му продължавали да идват при него. Научавайки за това, началникът заповядал да изкарат Валентин от затвора и да го обезглавят. Така той загинал мъченически за вярата си в Христа.

На 6 юли имен ден празнуват всички с имената Валентин, Валентина, Вальо, Валя и техните производни.  

Св. преподобни Сисой Велики

Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот, разказва pravoslavieto.com. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.