Голяма Задушница е важен религиозен ден в православния календар, който се отбелязва в съботата преди началото на Великия пост, който води до Великден. Този ден е посветен на помен за починалите, като вярващите се молят за душите на своите близки, които вече не са сред живите. Голяма Задушница е един от няколкото дни през годината, посветени на молитви за починалите, но е особено значима, тъй като предшества един от най-строгите пости в православието.

Традицията повелява на Голяма Задушница християните да посещават гробищата, за да подредят гробовете на своите близки, да запалят свещи и да оставят цветя в знак на уважение и спомен. Гробът се прекадява и се прелива с вино. Раздава се жито, включително коливо (смес от сварено жито и захар, понякога с добавени орехи и стафиди с думите „Бог да прости починалите“.

Църковните служби на този ден включват специални молитви и панихиди за душите на починалите. Вярващите поднасят списъци с имената на починалите близки на свещениците, за да бъдат включени в молитвите. Целта е молитвите да помогнат на душите на починалите в тяхното пътуване към вечността и да им осигурят покой.  

Задушниците са винаги в събота, защото Църквата е установила този ден за почит на починалите.

Денят след Голяма Задушница е известен на Месопустна Неделя, Неделя на Страшния съд или Месни заговезни. Това е последният ден, в който можем да ядем месо преди началото на Великия пост. 

През 2025 г. отбелязваме Месопустна Задушница на 22 февруари.