На 14 септември Църквата отдава почит на Христовия кръст. А според народните поверия всяко искрено желание, отправено в нощта преди празника, се сбъдва. Българите вярват, че в нощта на 13 срещу 14 септември Господ слиза на земята и чува желанията ни.

Всяка година хиляди хора се отправят към Кръстова гора, за да се поклонят на частицата от Христовия Кръст, съхранявана в манастира „Света Троица“. Много от тях спят под открито небе, насочвайки най-съкровените си желания към звездите. Вярва се, че всяко камъче там е с издълбан кръст и пази от зли сили.

Всеки отива там, за да измоли мечтите си, да потърси от специалните камъчета или да посети дървото на желанията. Много са и историите за чудеса, сполетели хората, които са посетили мистичната местност.

В предговора на книгата "Алилуя на хълма. Св.Троица - Кръстова гора" пише, че от Кръстова гора никой не си тръгва неутешен от своя дом, съобщава Пловдивската митрополия. Това е единственото място, където от ранна пролет до късна есен, всеки петък срещу събота, се отслужва Всенощно бдение и Божествена Св. Литургия. Много вярващи идват тук да се помолят за прошка и изцеление. Вярва се, че човек ако остане там поне една нощ под звездите, зареден с вяра и любов, отправящ искрена молба към Бога - ще му се даде свише силата да се справи с несгодите, ще получи отговор на молбите си. 

Историята на Кръстова гора

Според легендата монасите заровили в околността част от Светия кръст, за да не попадне в ръцете на турците. Оттогава се смята, че околността е свето място и става обект на поклонение, разказва Pravoslavie.bg.

Историята на манастира е описана и в официалния сайт на светата обител crossforest.com. Историята гласи, че царица Елена е намерила Христовия кръст и той бил разделен на части от благоразумни християни. След падането на Константинопол (1453 г.) поробителите ограбили града и раклата с парчето от чесния кръст била прибрана в султанските дворци. Монасите от Бачковския манастир „Света Богородица“, като разбрали, че султанът присвоил раклата, решили да го откупят със злато. И така станало. Монасите получили раклата със светия кръст и пристигнали в светата Бачковска обител. Тук започнали да прииждат поклонници от цялата страна и от съседни страни на България. Но Бачковският манастир е бил опожаряван и ограбван много пъти и затова решили раклата с чесния кръст да се съхранява в манастира „Света Троица“ в централните Родопи до село Борово. И оттогава манастирът започва да се нарича „Света Троица“ – Кръстова гора. Тук светият кръст бил в безопасност от крадци.

Всяка година срещу празника Въздвижение на чесния кръст раклата се носела с литийно шествие през бърда и чукаци по кози пътеки, с песнопения през Марциганица и през Клувията до манастира. Отслужвала се св. Литургия и водосвет, а на другия ден богомолците отново тръгвали с раклата обратно за Кръстова гора.