Проследяването на бременността е от решаващо значение за здравето както на майката, така и на бебето. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) осигурява пакет от задължителни прегледи, ехографии и лабораторни изследвания през деветте месеца, но много бъдещи майки не са напълно запознати със своите права. В този подробен наръчник ще откриете всичко необходимо за графика на прегледите, изследванията при рискова бременност, условията за избор на екип и правата ви относно информираното съгласие в родилната зала.

За да протече гладко бременността е нужно да се направят определени прегледи и изследвания. Да започнем от първата среща с гинеколога. Какво трябва да получи бременната жена като здравна грижа?

Програмата „Майчино здравеопазване“ на НЗОК включва прегледи и изследвания за проследяване на бременността. Жените с нормална бременност имат право да изберат кой ще наблюдава бременността им. Това може да бъде както общопрактикуващият им лекар, така и специалист по акушерство и гинекология.

Наблюдението на бременността от специалист по акушерство и гинекология се извършва с медицинско направление, издадено от общопрактикуващия (личния) лекар, еднократно за срока на бременността и първите 42 дни след раждането. Ако бременната поиска да смени акушер-гинеколога, личният лекар ще издаде ново направление за смяна на лекаря специалист. В случай че бременната жена избере общопрактикуващият й лекар да наблюдава бременността, в програмата са предвидени консултации със специалист по акушерство и гинекология.

При рискова бременност програмата се изпълнява само от акушер-гинеколог, който бременните могат да изберат на територията на цялата страна, като представят медицинско направление, издавано безотказно от личния лекар.

Какво прави лекарят при първо посещение на бременната жена?

При първото посещение при лекаря той трябва да:

• запознае бъдещата майка с правата й като здравно осигурено лице, като й предостави програмата „Майчино здравеопазване“ на НЗОК;
• определи вероятната дата на раждане, така наречения термин;
• снеме анамнеза за рискови фактори като (възраст, придружаващи заболявания, усложнения на предишни бременности, вредни навици и други);
• измери артериалното кръвно налягане, както и ръста, теглото и обиколката на корема (което се прави по един път във всеки следващ месец и по два пъти в 8-я и 9-я месец от бременността).

Кои са задължителните лабораторни изследвания в различните срокове на нормално протичащата бременност?

В наблюдението на бременността има задължителни лабораторни изследвания, които се извършват в определена периодичност:

При първото посещение:

кръвни изследвания (хемоглобин, еритроцити, хематокрит, левкоцити, MCV, MCH, СУЕ - един път при първо посещение);

определяне на кръвна група и резус фактор (определяне на кръвна група и Rh-фактор - един път - в I-ви триместър (или при първо посещение), като тези изследвания не се назначават, ако такива вече са определени по друг повод);

• изследване за сифилис;
• изследване за хепатит В (HBsAg);
• изследване за хепатит С (anti-HCV);
• изследване за HIV (при съгласие на бременната);
• изследване на кръвна захар, урина - седимент, уробилиноген - по един път в петия и в осмия лунарен месец.

При първо посещение се взема материал за онкопрофилактична цитонамазка (назначава се от специалист по АГ).

Микробиологично изследване на влагалищен секрет - веднъж при първо посещение и в ІХ лунарен месец.

В наблюдението на бременността има задължителни четири ехографски прегледа (един между 4-ата и 10-ата гестационна седмица, втори - между 11-ата и 13-ата гестационна седмица + 6 г.с., трети - между 18-ата и 23-ата гестационна седмица + 6 г.с., и четвърти - в трети триместър).Ехографски преглед за фетална морфология – еднократно.

Сърдечна дейност на плода - от 5-ти лунарен месец - по един път във всеки следващ лунарен месец; а в ІХ-ти и Х-ти – по два пъти.

Кой извършва наблюдението на нормалната бременност- личният лекар или АГ специалист избран от пациентката?

Жените с нормална бременност имат право да изберат кой ще наблюдава бременността им. Това може да бъде специалист по акушерство и гинекология или общопрактикуващият им лекар. При рискова бременност програмата се изпълнява само от акушер-гинеколог.

Изборът на наблюдаващ лекар може да бъде променен по всяко време през срока на бременността.

Когато говорим за рискова бременност, как стоят нещата със здравната грижа на бременната?

Освен прегледите и изследванията, като при нормална бременност, жената има право на допълнителни изследвания. Например допълнителни ехографии.

При рискова бременност - на жени над 35-годишна възраст, се назначават две допълнителни ехографии, както и серумен скрининг за: алфа-фетопротеин, свободен бета ЧХГ за оценка на риска от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба в периода между 15-та и 19-та гестационна седмица.

В рисковите групи на бременните попадат също и жените под 20-годишна възраст, с кръвногрупова несъвместимост с биологичния баща или жени с други рискови фактори, напр. с потенциално развитие на диабет, предишно раждане на едър плод, и др. На всички тях се извършва една допълнителна ехография. В зависимост от риска, напр. при бременни с риск от развитие на диабет, по преценка на лекаря може да бъде назначена консултация със специалист ендокринолог, както и орален глюкозо-толерантен тест или изследване на кръвно-захарен профил (гликиран хемоглобин).

Стигаме до времето на раждането. Изборът на екип - това задължителен показател е?

Много жени живеят в заблуждение, че изборът на екип е задължителен, а всъщност това не е така. Именно за това се казва „избор“, а не задължение. Лечебното заведение трябва реално да създава възможност за избор. Това означава да има повече от един възможен екип. Не може да има само един лекар и да ви принудят да го изберете.

Ако все пак жената, на която предстои раждане, реши да направи избор на екип. Кои са специалистите, които попадат в този екип?

Освен АГ специалистът, анестезиологът, акушерката и т.н., затова е „избор на екип“.

Ако същият този екип е по график на работа, когато се случва раждането, трябва ли бременната да заплаща „избор на екип”?

Не е правилно да се плаща за избор на екип, ако същият този екип е на работа, т.е на смяна в родилно отделение.

Кога родилките трябва да подпишат документите, свързани с всичко около раждането преди или след раждането и за какво основно трябва да следят там?

Въпросът с документите наистина е много важен. Законът регламентира, че регистрацията на пациента става с неговото информирано съгласие. Една от най-често срещаните грешки е, че към този процес се подхожда формално, т.е. подписват се едни документи, без да се четат, а после настъпват изненади.

Затова никой не трябва да подписва документи, с чието съдържание не е запознат или не е съгласен.

При възникнала спешна ситуация, когато е застрашен живота на родилката или този на плода, могат ли лекарите да пристъпят към действия, без да изискват подписа ѝ за информирано съгласие?

При възникнала спешна ситуация, която застрашава живота на родилката и/или този на плода, лекарите могат да пристъпят към действия, без да изискват подписа ѝ, само след като са я уведомили.

Ако бъдещата майка е избрала нормално, вагинално раждане, но в хода на раждането лекарят прецени, че трябва да се случи със секцио, нарушени ли са правата за избор на родилката?

Бъдещата майка има право на избор как да роди, но само при условие, че няма медицински индикации, които да ограничат този избор.

Дамите трябва да знаят, че освен права имат и задължения, както и че ако не се съобразят със съветите на лекарите, трябва да могат да понесат отговорност за настъпилите усложнения.

Какво се случва, ако без съгласието на майката или по принуда ѝ бъдат приложени определени медикаменти за предизвикване на раждането. Може ли родилката да откаже и какво следва, ако все пак се случи?

Съгласието на майката може да се изключи, особено в писмена форма, ако състоянието ѝ е спешно. Но ако няма строги медицински индикации, т.е. нужда от прилагане на даден медикамент, лекарите са длъжни да се съобразят с желанието на жената. Разбира се, че всеки може да откаже, но трябва да е наясно, че според закона в случай на отказ нито лекарите, нито болницата могат да носят отговорност за настъпилите усложнения.

Кои са най-честите нарушения, които болниците допускат спрямо родилките?

Най-честите нарушения идват от лоша комуникация и недостатъчна информация за родилките. Нерегламентирани плащания, грубо отношение, неспазване на процеса по информиран избор и съгласие. Друго нарушение е липсата или недостатъчно добре водената медицинска документация - както при проследяване на бременността, така и по време на самото раждане.

Коментирай »