„Някой ден искам деца.“ Това е изречение, което много млади хора казват, без непременно да знаят кога ще дойде този ден. След университета? След стабилната работа? Когато има собствено жилище? Когато се появи правилният човек? Когато животът най-после стане малко по-подреден?

Истината е, че решението за дете отдавна не зависи само от желанието да станем родители. Финансова сигурност, професионално развитие, отношения, жилище, здраве и усещането дали моментът е подходящ се преплитат в едно от най-личните решения в живота.

Но има нещо, което не е необходимо да чака до момента, в който решим да имаме бебе: информацията за собственото ни репродуктивно здраве.

Именно това беше основната тема на кръглата маса „Бебе някой ден: репродуктивно здраве и семейно планиране“, организирана от Мерк България с подкрепата на Младежки център София към Столична община. В разговора се включиха специалисти по репродуктивна медицина, психолози, пациентски организации и представители на младежки и студентски организации.

Само 46% от младите европейци знаят какво влияе върху фертилитета

Данните от европейско проучване на Мерк сред над 9300 млади хора в 15 европейски държави показват сериозна празнина в информираността. Едва 46% от анкетираните познават факторите, които могат да повлияят върху фертилитета.

Разликата между поколенията също е малка: делът е 47% сред Millennials и 44% сред поколението Z. Като фактори, които влияят върху фертилитета, младите европейци най-често посочват начина на живот и навиците (61%), възрастта (58%) и стреса (57%).

Тези числа показват защо разговорът за репродуктивното здраве има смисъл да започне много преди положителния тест за бременност или първото посещение в клиника по репродуктивна медицина.

„Младите хора днес планират бъдещето си много по-комплексно – образование, професионално развитие, отношения, семейство и родителство са взаимно свързани. В същото време по-малко от половината млади европейци познават факторите, които могат да повлияят върху фертилитета. Надеждната информация за репродуктивното здраве трябва да достига до тях достатъчно рано, за да могат да правят информирани избори за бъдещето си“, коментира Невена Видакович, генерален мениджър и изпълнителен директор на Мерк България.

Информацията не означава натиск да имаш дете

Това е важно уточнение. Разговорът за фертилитета не бива да се превръща в поредния начин младите жени и мъже да бъдат питани кога най-после ще имат деца.

Решението дали изобщо да станеш родител и кога да го направиш е лично. Медицинската информация има друга задача: да ти даде знания за собственото ти тяло и възможност да вземеш решение с повече яснота, когато и ако този момент настъпи.

„Когато говорим за репродуктивно здраве, не трябва да започваме разговора едва в момента, в който човек реши да има дете. Има фактори, които влияят върху фертилитета във времето, и е важно младите хора да ги познават по-рано. Това не означава да им казваме кога да създадат семейство, а да им дадем медицински достоверна информация, която могат да включат в собственото си планиране“, посочи доц. д-р Петя Андреева, председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ).

България има висок коефициент на плодовитост, но населението застарява

Разговорът се случва на фона на интересна демографска картина. През 2024 г. тоталният коефициент на плодовитост в България е 1,72 деца на жена, като страната е с най-висок показател в Европейския съюз за годината.

Това обаче не отменя по-големия демографски проблем. Българското население продължава да застарява, а броят на ражданията остава важна част от много по-сложна картина, свързана с възрастовата структура, миграцията и естествения прираст.

Именно затова експертите поставят акцент не върху натиска за повече деца, а върху здравната грамотност и достъпа до достоверна информация.

Не чакай проблем, за да научиш повече за собственото си здраве

Една от важните идеи в дискусията беше, че репродуктивното здраве не започва в кабинета на специалиста по стерилитет. То е част от общата грижа за здравето.

Д-р Стела Чапанова от МБАЛ за женско здраве „Надежда“ постави акцент върху познаването на собственото репродуктивно здраве още преди активното планиране на семейство. Превенцията и навременната консултация могат да бъдат важни именно защото разговорът започва преди появата на проблем.

Не по-малко важно е да знаем откъде получаваме информация. Социалните мрежи са пълни със съвети за фертилитет, „магически“ добавки, лични истории и категорични твърдения, които невинаги имат медицинска основа. Д-р Теодора Тихомирова от МБАЛ за женско здраве „Надежда“ обърна внимание именно на необходимостта младите хора да могат да разпознават надеждните източници и да знаят кога е необходима консултация със специалист.

А ако има репродуктивен проблем?

Информираността включва и познаване на възможностите за помощ. България разполага със специалисти и съвременни методи за диагностика и лечение на репродуктивни затруднения, както и с държавно финансиране за определени процедури по асистирана репродукция.

„Репродуктивната медицина в България е на високо професионално ниво и разполага със съвременни методи за диагностика и лечение. Имаме натрупана експертиза и възможности хората с репродуктивни затруднения да получат необходимата медицинска помощ в страната“, посочи проф. д-р Мария Юнакова, зам.-председател на БАСРЗ.

По думите ѝ е важно тази информация да достига до младите хора не едва след появата на затруднение, а като част от общата им здравна култура.

Репродуктивното здраве не е само женска тема

Вероятно си забелязала колко лесно разговорът за бебе се превръща в разговор за жената. Нейната възраст, нейните изследвания, нейното тяло, нейните решения.

Само че фертилитетът е въпрос и на женското, и на мъжкото репродуктивно здраве. Превенцията, познаването на рисковите фактори и навременната медицинска консултация са важни и за двата пола.

Затова сред обсъжданите теми беше и необходимостта да се преодолее схващането, че репродуктивното здраве е предимно „женски въпрос“.

Когато медицината срещне истинския живот

Решението за семейство рядко се взема само въз основа на биологията. Лидия Витанова, психолог от Младежки център София, насочи вниманието към несигурността за бъдещето, променящите се представи за отношенията и семейството, влиянието на социалната среда и натиска около така наречения „правилен момент“ за дете.

Защото човек може да знае всичко за репродуктивното си здраве и въпреки това да не е готов за родителство. Може да няма партньор, сигурна работа или дом. Може просто да не иска дете сега. А може и никога да не поиска.

Здравната информация не трябва да създава вина или тревожност. Тя трябва да дава избор.

Гласът на хората, които вече са минали по този път

В разговора участваха и Радина Велчева, основател на фондация „Искам бебе“, и Стефка Сарафова-Захариева, председател на сдружение „Зачатие“. Пациентската гледна точка поставя още един важен въпрос: колко много информация хората научават едва когато вече са изправени пред репродуктивно затруднение.

Тогава към медицинските въпроси се добавят ориентирането в здравната система, изборът на специалист, възможностите за финансиране и емоционалното напрежение. Затова подкрепата не приключва с медицинската процедура. Психологическата, социалната и практическата помощ също имат значение.

„Някой ден“ започва с това, което знаеш днес

Кръглата маса е част от FutURe, европейски проект на Мерк, който изследва как младите поколения си представят своето бъдеще и какво влияе върху изборите им. През 2026 г. разговорът включва и темите на инициативата SEED, свързана с демографските промени в Европа, бариерите пред семейното планиране и достъпа до асистирана репродукция.

Но може би най-важното послание от целия разговор е много по-просто.

Не е необходимо на 22, 25 или 30 години да знаеш дали и кога ще имаш дете. Не е необходимо животът ти вече да е разчертан на години, сватби и детски колички.

Добре е обаче да познаваш собственото си здраве.

Защото информираността не решава вместо теб. Тя не определя кога трябва да станеш майка и дори дали изобщо трябва да станеш такава.

Тя просто ти дава нещо много ценно: възможността един ден да направиш своя избор с повече знания и по-малко неизвестни.

❗ Материалът има информативен характер и не замества индивидуална консултация с лекар или специалист по репродуктивно здраве.

Коментирай »