„Сбогом на оръжието“ е безапелационно отрицание на войната и нейната антихуманна същност. Любовната история е емоционален контрапункт - връзката между американския шофьор на линейка Фредерик Хенри и британската медицинска сестра Катрин Баркли е крехко убежище на човечността и топлотата на фона на пълзяща разруха. Когато Фредерик е ранен на италианския фронт, Катрин се грижи за него, но съвместното им бъдеще в крайна сметка се оказва обречено. Любовта помежду им остава краткотрайно упование или илюзия за смисъл в един безсмислен свят. Тонът на тихо отчаяние и стоическа издръжливост пресъздава настроението на една епоха, белязана от травми и екзистенциална несигурност.

Световноизвестният Ърнест Хемингуей (1899–1961), чието име е обвеяно с легенди, завършва земния си път уязвен, наранен, но с достойнство избира сам мига на края. Пристрастен към фиестата на живота, той остава в емоционалната памет на поколенията като брадатия бохем и бонвиван, излъчващ мъжественост и вкус към житейски авантюри. А в литературната памет – като „айсберга на изгубеното поколение“, модерен класик, лауреат на Нобелова награда (1954), автор на романи и кратки разкази, надживели времето си, преведени на десетки езици, някои от тях претворени на големия екран.

След знаменателната творба „Слънце изгрява“ (1926), която носи на Хемингуей слава на романист, идва ред на още един забележителен роман, озаглавен „Сбогом на оръжието“.