Определян като стилистичен шедьовър в литературата на XX век и едно от най-великите произведения на Хемингуей,  „За кого бие камбаната“ (преводач: Димитри Иванов, 568 стр., цена с 25% отстъпка: 23.47 лв. /12.00 евро) е морално и философско размишление за войната, любовта и смъртта. Изобразяването на Испанската гражданска война тук напуска пределите на политическото в полза на универсалната тема за жертвоготовността и куража пред лицето на смъртта. Много читатели виждат смъртта на Робърт Джордан, американеца, който се бие на страната на републиканците, като символично утвърждаване на човешката съпричастност. От съвременна гледна точка героят олицетворява не толкова  идеала за мъжкия дълг, колкото самата човешкост, раздирана от вътрешни конфликти, морална неяснота и емоционална уязвимост. Любовната история между Робърт и Мария е достатъчно убедителна, за да породи напрежение между дълга и любовта, индивидуалната воля и всеобщата кауза. 

Сложната политическа обстановка и психологическият портрет на централните персонажи са постигнати чрез характерната за Хемингуей стегната проза, лишена от помпозност. Този приземéн език създава усещане за реализъм и непосредственост, затова мнозина определят романа като проявление на творческия гений на автора и блестяща изява на прочутата „теория за айсберга“.

Световноизвестният Ърнест Хемингуей (1899–1961), чието име е обвеяно с легенди, завършва земния си път уязвен, наранен, но с достойнство избира сам мига на края. Пристрастен към фиестата на живота, той остава в емоционалната памет на поколенията като брадатия бохем и бонвиван, излъчващ мъжественост и вкус към житейски авантюри. А в литературната памет – като „айсберга на изгубеното поколение“, модерен класик, лауреат на Нобеловата награда (1954), автор на романи и кратки разкази, надживели времето си, преведени на десетки езици, някои от тях претворени на големия екран.

След романите „Слънце изгрява“ (1926), който утвърждава Хемингуей като романист, и „Сбогом на оръжието“ (1929), един от големите антивоенни романи на XX век, идва ред на „За кого бие камбаната“ – любим на не едно поколение роман, зареден с трагичен хуманизъм, вяра в смелостта, честта и обичта пред неизбежния край. Заглавието на книгата е вдъхновено от размишленията на поета Джон Дън („Никой човек не е остров“).