Безпрецедентното изследване на българския историк д-р Стефан Иванов разкрива пропагандния характер на твърдението - „през комунизма нямаше тежки престъпления и се живееше по-спокойно“. „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“ е вече в книжарниците с логото на издателство „Сиела“ и е част от поредицата „Минало несвършено“, осъществена съвместно с Института за изследване на близкото минало.

Въз основа на огромни архивни проучвания на секретни партийни документи и отчети, преобладаващата част от които излизат за пръв път в изданието, Стефан Иванов създава основополагащ труд, който разобличава един от най-силните митове, битуващи в обществото, а именно за почти пълната липса на криминални прояви от времето на социализма, съобщават от издателството.

На базата на конкретни данни „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“ рисува една много по-различна картина на реалното състояние на равнищата, жестокостта и масовостта на престъпленията, извършвани в България между 1944 и 1989 г. Систематизирайки престъпленията в четири основни категории: кражби на обществено и лично имущество; грабежи; изнасилвания и умишлени убийства, Стефан Иванов предлага единствен по рода си, обстоен и обективен анализ на динамиката и характеристиките на криминалните процеси в периода.

На достъпен език авторът разкрива също реалното състояние на органите на МВР, Прокуратурата и Съда като основни фактори за осъществяване на превенция и разследване на извършените вече закононарушения, както и на местата за изтърпяване на наказания.

Така в близо 500 страници пред читателите се разгръща тревожен анализ на разминаването между действителност и колективна „памет“ за периода 1944-1989 г., който доказва, че по времето на социализма хората са живели „по-спокойно“ единствено защото истината е била системно укривана от тях.

Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София. Доктор е по история. Заместник-директор на 149 СУ „Иван Хаджийски“ в София, където преподава история и цивилизации. Работи активно по международни проекти в сферата на образованието. От 2003 до 2015 г. е избиран в три последователни мандата за общински съветник в София, където е член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, от които четири години– неин председател. Женен, с дъщеря и син.