Всички понякога нараняваме близките ни хора и го правим несъзнателно. Най-добрият начин да ограничим броя на тези случаи е като споделяме открито с тях как ни кара да се чувстваме поведението им. Не всички хора обаче се чувстват комфортно да го споделят.

Днес се спираме на шест ситуации, в които много от нас са попадат, наранявайки околните неволно. Обърни внимание дали и ти не проявяваш такова поведение понякога и опитай да го ограничиш.

Вменяваш вина

Много от нас имат този неприятен навик да вменяват вина на близките си хора. Често дори го правим несъзнателно. Внимателно слушай репликите, които ползваш и следи дали някои от тях не именно такива. Ето ти няколко примера за такова поведение:

• Твой близък не успява да дойде с теб на дадено социално събиране. В отговор ти не пропускаш да му кажеш колко съжаляваш, че не е дошъл или колко ти е било самотно без него и така нататък.
• Любимият ти признава, че е забравил да купи хляб и се извинява. Ти приемаш извинението, но на няколко пъти споменаваш какво неудобство е да нямате хляб за вечеря.
• Твой колега не успява да се справи със съвместния ви проект. Ти го завършваш, но впоследствие не пропускаш да му припомниш пропуска и твоята саможертва.

Примерите тук са много, но изводът е ясен. Когато натякваш дадена грешка или пропуск, без да говориш открито за проблема, вменяваш вина на околните. Не се изненадвай, ако си дадеш сметка, че това ги наранява.

Прекъсваш и не изслушваш

Случвало ли ти се е да толкова да се увлечеш в разговора, че да го превърнеш в монолог? Отговори си честно на този въпрос. Когато не изслушваме близките ни, прекъсваме ги и налагаме изцяло нашето мнение, може да ги оставим с впечатлението, че просто не ни е грижа за тях. А това определено наранява.  

Не отговаряш

Това да не отговаряш на околните, без значение дали в открито общуване, или в онлайн комуникация, показва незаинтересованост. Със сигурност имаш причина да се разсееш – може би имаш много работа, нямаш време, разсейваш се лесно. Но за човека отсреща причината рядко има значение.

Осъждаш/ критикуваш

Всички имаме склонността да осъждаме. А в същото време никак не обичаме нас да ни съдят. Дори и да не е целенасочено, постоянното критикуване, осъждане или подиграване може да нарани чувствата на околните и да повлияе зле на самочувствието им.

Не си спазваш обещанията

Неспазените обещания могат да разклатят доверието, което околните са ни гласували. Колкото и стабилна връзка да имаме с тях, празните обещания вероятно ще ги накара да се чувстват разочаровани.

Проблеми в комуникацията  

Рядко си даваме сметка какви щети може да нанесе на отношенията ни всяко премълчаване на нещо значимо. Когато не изразяваме ясно и открито своите чувства и мисли с околните, ги караме да се чувстват объркани и пренебрегнати. Освен това, колкото по-малко споделяме, толкова по-голям е рискът да се отдалечим от близките ни хора. А това неизбежно ще ги нарани.   

Никой не е застрахован от това да изпадне в такава ситуация, в която неволно да разочарова най-близките си. За да избегнем подобни ситуации, е важно да се вслушваме в реакциите на околните, да се стараем да ги изслушваме и открито да се извиняваме, когато сме сбъркали.

Ето и няколко съвета за преодоляване на тези модели на поведение:

💚Развий емпатията си: Опитай по-често да се поставяш на мястото на другия, за да разбереш как би се почувствал в дадена ситуация. 

💚Наблюдавай околните: По-често обръщай внимание на езика на тялото и реакциите на околните, за да усетиш как се чувстват и дали не са наранени от поведението ти.

💚Контролирай емоциите си: Не позволявай на гнева, раздразнението или други негативни емоции да надделяват в теб. Те не водят до нищо добро в отношенията. 

💚Общувай открито: Говори с околните за това как се чувстваш и споделяй как тяхното поведение ти влияе. Дай им да разберат, че те също могат да споделят и да бъдат чути.

💚Прояви търпение: Промяната в поведението е процес, който изисква време и усилия. Прояви търпение към себе си и към околните. 

Коментирай »