Ново изследване показва, че не всички хора се възприемат като „страшни“ и „опасни“ от дивите животни, пише Phys.org. Изданието цитира проучване, ръководено от Центъра за екологични науки на Индийския институт по наука, публикувано в научното списание Ecology Letters.

Ръководител на изследването е д-р Шон Д’Соуза, който заедно със свои колеги анализира данни от поведенчески изследвания върху диви животни в различни екосистеми за трийсетгодишен период.

Учените анализират и обобщават резултати от множество експериментални и наблюдателни проучвания, за да установят дали животните реагират еднакво на различни форми на човешко присъствие. Заключението е, че реакциите варират в зависимост от характера на взаимодействието. Животните проявяват значително по-силни реакции на страх и повишена бдителност при срещи с хора, свързани с лов или други смъртоносни дейности, докато към туристи, изследователи или лица, които не са пряка заплаха за тях, реакциите им са по-слаби и по-разнообразни, смятат изследователите.

„Открихме значими доказателства, че животните в райони, изложени на заплаха от ловци и риболовци, са склонни да бъдат по-бдителни и да прекарват по-малко време в хранене, за разлика от реакциите към хора, които нямат отношение към убиването на животни“, казва д-р Шон Д’Соуза. 

Проучването изследва поведенчески промени в храненето, бдителността и придвижването при различни видове и екосистеми, за да установи дали хората винаги се възприемат от животните като страшни. Отчетено е, че в някои случаи се наблюдава намалена предпазливост в близост до пасивни човешки структури като пътища и населени места. Причина за това може да е, че зоните в близост до пътища често са разчистени от гъста растителност, което ги прави привлекателни пасищни места за по-дребни животни, обясняват учените.

Констатациите на изследването като цяло подкрепят т. нар. „хипотезата за разпределение на риска“, която предполага, че животните адаптират поведението си според това колко интензивна и предсказуема е заплахата. Когато опасността е висока и постоянна, животните остават предпазливи, казва Д’Соуза. Когато рискът е нисък или предсказуем, те могат да си позволят да се отпуснат.

Учените подчертават, че резултатите имат значение за управлението на защитени територии и за разбирането на това как човешкото присъствие влияе върху екосистемите. Необходими са допълнителни дългосрочни изследвания, за да се установи дали наблюдаваните поведенчески промени са резултат от привикване или от по-дълбоки еволюционни процеси, пише Phys.org.