Международен екип от изследователи е установил, че гарваните, които са опортюнистични мършояди, не само следват хищниците, но и картографират и запомнят местата, където атакуват жертвите, предаде АФП.

В изследване, публикувано в сп. "Сайънс", авторите му показват, че тези птици използват сложни навигационни способности и пространствена памет, за да постигнат целите си.
       
"Макар че гарваните вече са известни със своята интелигентност, е удивително да се види как тези когнитивни способности се проявяват в много по-голям мащаб в природата", обяснява пред АФП водещият автор Матиас-Клаудио Лорето.
       
Изследването е направено в сърцето на прочутия парк "Йелоустоун" - обширна защитена зона в западната част на САЩ, където в средата на 90-те години на миналия век след 70-годишно отсъствие отново са били въведени вълци.
       
"Това изследване не би било възможно никъде другаде, освен в Йелоустоун", казва пред АФП, съавторът му Джон Марзлуф от Вашингтонския университет. Той обяснява, че откритите и слабо залесени пространства в парка са позволили да се наблюдават от разстояние както птиците, така и вълците.
       
За да осъществят проследяването, изследователите са поставили миниатюрни GPS предаватели на 69 гарвана - впечатляващ брой, като се има предвид колко трудно е да бъдат уловени тези изключително хитри и недоверчиви птици.
       
"Най-малката промяна в околната среда може да ги направи подозрителни", разказва Лорето, специалист по поведенческа биология към Университета по ветеринарна медицина във Виена.
       
Екипът освен това е разполагал с данни за придвижването на 20 вълка, обитаващи парка, снабдени с нашийници с предаватели.

През двете години и половина на изследването учените са регистрирали само един случай, в който гарван е следвал вълк повече от час, въпреки че тези птици се появяват бързо на местата, където току-що е убита плячка, отбелязва АФП.
       
Подробен анализ е показал, че всъщност гарваните се връщат на местата, където вълците редовно атакуват плячката си, което предполага, че са изготвили и запомнили нещо като карта на тези ресурси.

Някои гарвани са изминавали до 155 километра за един ден, за да стигнат до зони, където изглежда са предвиждали наличието на трупове.
       
Птиците също така са откривали наскоро убити жертви благодарение на определени сигнали, като например вълчи вой. Според изследователите обаче, те използват предимно паметта си, за да търсят храна по този начин.
       
"Те имат знания, които са много по-големи, отколкото смятахме за възможно", казва Джон Марзлуф, допълвайки, че самият той е бил изненадан от това откритие.
       
 Ловните зони на вълците не са разпределени случайно, отбелязва Матиас-Клаудио Лорето, а са концентрирани в определени сектори като равнини или открити долини.
       
Гарваните следователно биха могли да си спомнят минали хранения или да забелязват косвени признаци като кости, за да съставят своите ментални карти, отбелязва АФП.
       
Макар че в популярната култура връзката между вълци и гарвани се описва като хармонична, тези открития сочат, че "в действителност тя е доста небалансирана", посочва Джон Марзлуф. "Гарваните извличат много по-голяма полза от това сътрудничество, отколкото вълците", казва той.

Изследователите са наблюдавали как хищните животни ги отблъскват с лапи, като някои глутници дори възлагат тази задача на един от своите членове.

Гарваните, които могат да отнесат по 200 грама месо, са ефективни крадци, но са и шумни, с което рискуват да привлекат други мършояди, в ущърб на вълците.

Според Марзлуф работата им може да проправи пътя за изследвания върху начина, по който младите гарвани развиват тези сложни познания.
       
"Гарваните винаги са очаровали хората, но никога не бихме предположили, че могат да съхраняват в мозъка си, който е едва малко по-голям от палец, информация, обхващаща хиляди квадратни километри. Бяхме ги подценили", казва той.