Отиде си доц. д-р на философските науки Владимир Димитров Теохаров - дългогодишен преподавател в специалността "Философия" на Философския факултет на СУ. Той е починал на 10 април, съобщават от Софийския университет.

Поклонението ще се състои на 13 април 2023 г. от 14:00 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".

Основният академичен интерес на доц. дфн Владимир Теохаров беше насочен към философия на религията и благодарение на него в специалност „Философия“ бяха въведени дисциплините Философия на религията и История на религията. Специален изследователски интерес той имаше към Сьорен Киркегор и Фридрих Ницше.

Владимир Теохаров е роден на 23 април 1961 г. в Асеновград. През 1986 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с дипломна работа на тема „Диалектика и език“. От 1986 е докторант и хоноруван асистент в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, а от 1988 – редовен асистент в Катедра „Философия“.

Специализирал в Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Германия (1995, 1996, 2001 и 2002 г.), също в Института за науките за човека, Виена (1999 г.) и в университета на Хановер (2008-2009 г.). Членувал е в Българското Кантово общество и е бил негов секретар, също в Ницшево Общество, Германия, и в Българско философско общество.

Освен в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. дфн Владимир Димитров Теохаров е преподавал в Нов български университет, в Институт за немски хуманитарни и социални науки Германикум, София, и в Евангелско Висше Училище, Дармщат, Германия.

В неговата преподавателска биография има множество лекционни курсове: Философия на религията, История на религията, Философия на историята, Евангелската теология на Новото време и съвременността, Протестантизъм, Сьорен Киркегор като философ и религиозен мислител (за специалност Скандинавистика), Екзистенция и трансценденция в съвременната философия, Световните религии в глобалната политика, Протестантска антропология и др.

Сред публикациите му изпъкват монографиите: Експерименталната метафизика на Фридрих Ницше (2006), Метафизика и психология (2008), Ницше, Хайдегер и християнската метафизика (2017) и Метафизика и психология на духовните възрасти (2018).

Значителен е приносът му в превеждането на философски текстове от немскоезични автори. Сред тях са: Мартин Бубер (1992) Аз и Ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение, Ернст Касирер (2000). Философия на символните форми. Първа част: Езикът, Роман Ингарден (2002) За отговорността, Имануел Кант (2003) Идеята за една всеобща история от световно-гражданска гледна точка, Йохан Готлиб Фихте (2003) Речи към немската нация. Осма реч.

Съставител и преводач е на няколко антологии: Философия на религията и евангелска теология – 1 и 2 част (2006, 2006), Преображенията на Юдео-Протестантската вина (2018), Идеята за Реинкарнацията на Изток и на Запад (2019), Преображенията на православната вина (2022).

"Благородната, духовна и деликатна натура на доц. дфн Владимир Теохаров, неговото внимателно, вежливо и добросърдечно отношение към всеки един от академичната общност оставят светли спомени в сърцето на всеки, който имаше щастието да бъде негов колега или студент. Поклон пред паметта му!", пише в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Коментирай »