На 30 април Църквата почита св. ап. Яков Зеведеев, преп. Климент Песнописец, св. Донат, еп. Еврийски. 

Житие на св. Яков Зеведеев 

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото.

Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата вяра и благочестие. Те ги запознали с древните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна надежда за онова благодатно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички народи. По този начин Зеведеевите синове били готови да станат ученици и сътрудници на Иисус Христос. 

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. 

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апостоли, говори за неговата мъченическа смърт.   

От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител. 

На 30 април празнуват всички с името Яков и неговите производни. 

Коментирай »