На 25 юни Църквата почита св. преподобномъченик Прокопий Варненски, св. преподобномъченица Феврония и преподобни Дионисий Атонски. На този ден се чества и паметта на светите Петър и Феврония – покровители на любовта, брака и семейното щастие.

Света преподобномъченица Феврония

Диоклетиановото царуване (284-305) било време на най-жестоко гонение. Заповядано било да се не щадят християните, но да се употребят всички средства и мъчения, за да се склонят те към отричане на християнската вяра, а непокорните да се наказват със смърт, разказва Пловдивската митрополия.

В град Сивапол живеели 15 девойки в един дом, приличащ на манастир. Те се посветили на служение Богу чрез труд и молитва. Всеки петък голямо множество жени се събирали да слушат четене и поучение, особено в дните, когато обясненията давала инокиня Феврония, която станала известна на целия град със своята дълбока мъдрост. Феврония била на 20 години. От най-ранно детство тя живеела при леля си Вариена. Отличавала се с телесна, а още повече с духовна красота. Била скромна, вглъбена в себе си, смирена и кротка. Нейната пламенна вяра и дълбока мъдрост допринесли много за разпространение на Христовата вяра. Някои жени - езичници, като я слушали, оставяли заблужденията си и се обръщали към Бога. Феврония била убита след тежки мъчения, оставайки вярна на Христа. Оттогава в манастира всяка година тържествено се чества паметта на света Феврония в деня на нейната мъченическа смърт. И мнозина във време на богослужението виждали светлия лик на младата мъченица между девойките, които пеели на клироса, и чудеса се извършвали при нейната гробница.

Светите Петър и Феврония – истинските покровители на любовта, брака и семейното щастие  

На този ден се почита паметта на покровителите на брака и влюбените – княз Петър и княгиня Феврония, в монашество Давид и Евросиния, Муромски чудотворци. Историята им разказва храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” гр. Пловдив.

Княз Петър произхождал от благочестив и свят род, бил възпитан в православната вяра и в целомъдрие в град Муром и управлявал княжеството си като във всичко бил строго справедлив. Когато настъпило времето, той се съчетал в брак с благоверната княгиня Феврония, която също произхождала от благочестив род и старателно била наставлявана в благочестие.

Така и двамата били свети и праведни хора. Блажените Петър и Феврония обичали чистотата и целомъдрието и винаги били милостиви, справедливи и кротки. Те защитавали оскърбените от тези, които ги обиждали, достойно почитали лицата, които имали монашеско или свещеническо звание, като им давали средства за живот, с голямо милосърдие се отнасяли към бедните и усърдно се упражнявали в пост и въздържание.

Те желаели по силата на думите на Господа да “наследят земята” на кротките и да намерят за себе си вечното блаженство на праведниците, освен това те и във всичко останало твърде много угодили на Христа със своите добри дела.

Достигнал дълбока старост, блаженият Петър получил телесен недъг и приел пострижение. В монашество му било дадено името Давид и след като боледувал за кратко, се преставил в Господа в Небесното Царство.

Светата княгиня Феврония също, изпълнявайки своето искрено желание, се постригала в монашество. Тя получила в монашество името Ефросиния и подобно на съпруга си с непоколебима вяра и чиста съвест се преставила, предавайки душата си в Божиите ръце.

Така и двамата свети съпрузи наследили “земята” на кротките, която така желаели от млади години.

Светите княз Петър и княгиня Феврония починали в един ден, 25 юни 1228 г., а според мнението на преосвещения Филарет кончината им се пада на 25 април същата година, като денят 25 април се смята за ден на кончината им, а 25 юни - за ден на откриване на мощите им. Прославлението им започнало в началото на ХVI в., а на Московския събор 1547 година било поставено началото на местното празнуване на паметта им. Впоследствие (вероятно от 1552 г.) това празнуване станало повсеместно.

И до днес светите Петър и Феврония помагат на всички, които се обръщат към тях с молитва. Бързи помощници са за възстановяване на разрушени бракове, за намиране на половинка в живота, за щастлив и пълен с любов семеен живот. И на всички, които с вяра се обръщат към тях, светиите помагат и милостиво даряват своето благословение за щастие и любов в семейния живот.

Някои наричат празника „православния Свети Валентин“, защото на този ден се почитат именно светците, покровителстващи любовта.

Св. преподобномъченик Прокопий

Св. преподобномъченик Прокопий се родил в околността на гр. Варна от благочестиви родители българи. На 20-годишна възраст той постъпил в Предтечанския манастир на Атон, където духовният живот под ръководството на стареца Дионисий бил строг. Там приел монашеско пострижение, разказват от Пловдивската митрополия.

Но врагът на човешкото спасение подигнал духовна борба против него, която той не издържал и напуснал Св. Гора. А оттам нататък дяволът вече го довел до пълно отчаяние и до приемане на мохамеданската вяра. Прокопий отишъл при кадията (съдия) на гр. Смирна и заявил, че се отрича от Христа. Обаче когато подир 15 дни той бил обрязан по мохамедански обичаи, изведнъж така силно се смутила съвестта му, че той не издържал нейните угризения и се отправил при един християнски духовник, атонски йеромонах, на когото открил своя голям грях и своята решимост да го изкупи чрез мъченичество.

Духовникът го посъветвал да поеме по-добре умерения път на монашеското покаяние на св. Гора Атонска, но Прокопий решително помолил той да го благослови за мъченически подвиг. Той се подготвял 15 дни с пост и молитва, като често идвал за съвет при духовника. В последния ден те заедно изпели молебния канон на св. Богородица и Прокопий в турско облекло отишъл при съдията, пред когото хвърлил от главата си зелената чалма, смело изповядал Христа и проклел Мохамеда.

За тази постъпка турците го набили жестоко и го хвърлили в затвор. После те опитали да го привлекат с обещания за високи служби, но всичко било напразно. Светият мъченик благодушно отговарял:

- Ако дори бихте ми подарили целия свят, то и тогава не бихте могли да промените моето твърдо намерение.

Последвала смъртна присъда. Безстрашното мъжество на мъченика смутило турците и никой от тях не дръзвал да му отсече главата. За тази цел бил повикан един свиреп отстъпник от християнската вяра.

Свети преподобномъченик Прокопий Варненски пострадал на 25 юни 1810 година в гр. Смирна.

Св. преподобни Дионисий Атонски

Св. Дионисий Атонски е изявен монах исихаст, който бил родом от с. Горица, Костурско. Св. Дионисий избрал духовното поприще, увлечен от примера на по-големия си брат Теодосий, игумен на манастира "Св. Филотей" на Света Гора Атонска, разказва храм "Свето Успение Богородично" град Батак. След като се подвизавал известно време в същия манастир той се уединил като отшелник в пещера под самия връх Малък Атон. Събралото се около него монашеско братство изградило около пещерата му храм на името на св. Йоан Кръстител, наричана по-късно "Древния Предтеча".

По време на нощна молитва св. Дионисий постигнал Божествената светлина, която видял на мястото на днешния манастир "Св. Йоан Предтеча" – строежът му той започнал, наставляван от прозорливия си по-стар събрат Дометий.

Когато неговият брат Теодосий бил избран за митрополит на Трапезунд, св. Дионисий посетил черноморската империя. Той си спечелил доверието на трапезундския император Алексий ІІІ Мега-Комнин (1349-1390), който станал ктитор на строящия се тогава манастир "Св. Йоан Предтеча" (1380 г.). Тъй като манастирът бил ограбен от турски пирати, св. Дионисий отново заминал за Трапезунд.

Преподобният разказал на брат си и на императора за станалото нещастие. Императорът обещал нова помощ, но Дионисий не доживял изпълнението на това обещание. След няколко дни настъпил последният му ден. Препоръчал своята обител на брата си и на императора, и в тяхно присъствие, с молитва на уста, отишъл при Господа на 72-ата година от рождението си, на 25 юни. Трапезунтският митрополит тържествено погребал брат си, от чийто гроб впоследствие започнали да стават чудеса, когато вярващите молитвено призовавали преподобния за неговата благодатна помощ.

Коментирай »