На 11 февруари Църквата почита свети свещеномъченик Власий, епископ Севастийски и св. мъченик Георги Софийски, Нови.  

Св. мъченик Георги Софийски, Нови

Светецът, чието тяло не изгоря – от ikonopis.bg разказват необикновената история на свети Георги Софийски Нови, смелият мъченик на София, когото почитаме днес.  Блаженият Георги се родил в град Кратово, Македония, в благочестиво християнско семейство. Родителите му – Димитър и Сара – го възпитали в любов към Бога. Още на шестгодишна възраст те го поверили на изучаването на Свещените книги, а по-късно той усвоил и златарския занаят.

Младият Георги бил не само даровит и трудолюбив, но и необикновено красив. Когато баща му починал, той започнал да се страхува, че османците могат да го отвлекат и да го отведат в двореца на султана. Затова напуснал родния си град и се установил в Сердика (днешна София). Там намерил подслон в дома на един градски свещеник, който го наставлявал във вярата.

Не след дълго благочестието и твърдата вяра на Георги направили силно впечатление на всички в града. Но това не останало незабелязано и от мюсюлманските духовници. Те не можели да търпят млад християнин да изповядва открито вярата си и да бъде пример за останалите. За да го отклонят от християнството, османските власти изпратили един от най-образованите си учени хора – човек хитър, красноречив и опитен в споровете. Той се опитал да убеди Георги да се откаже от Христос и да приеме исляма, обещавайки му богатство, почести и високи длъжности в османската държава. Георги отказал твърдо. Тогава последвали заплахи, но той останал непоколебим. Разгневени от отказа му, османските власти арестували Георги и започнали да го подлагат на жестоки мъчения. Искали с болка и страх да сломят духа му. Мъчителите три пъти го хвърляли в пламъците, но той оставал непоколебим. Накрая решили окончателно да го хвърлят в кладата. Георги паднал по гръб, с лице към изток. Въжето, с което били вързани ръцете му, изгоряло, той вдигнал дясната си ръка, прекръстил се и извикал:

- Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!

В този момент един от мъчителите го ударил с тежко дърво по главата и светецът предал душата си на Бога. Това станало на 11 февруари 1515 г., по времето на султан Селим I.

Тогава се случило чудо – при ясно небе внезапно над кладата се появил бял облак, който посипал роса върху тялото на светеца. Всички присъстващи били изумени. Християните прославили Бога, а дори някои от мъчителите били посрамени и се разплакали.

Скоро след мъченическата му смърт започнали да се случват чудеса. Вярващи християни свидетелствали за изцеления и духовна подкрепа, получена чрез молитва към светеца. В резултат на това Георги Нови бил канонизиран от Българската православна църква и започнал да се почита като светец и закрилник на вярващите.

Историята на Свети Георги ни учи на силата на духа и предаността към вярата, независимо от изпитанията. Той е символ на българската православна традиция и пример за това как истинската вяра може да устои на всички предизвикателства.

Св. свещеномъченик Власий, епископ Севастийски

Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски живял в областта Кападокия - Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител, разказва Pravoslavieto.com.

Св. Власий пострадал мъченически след нечовешки мъчения в 316 г., при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет.

Власовден

В народните представи свети Влас е покровител на домашните животни и в частност на едрия впрегатен добитък и в частност на воловете. Денят се нарича Власовден и идва с различни поверия и забрани. Днес не трябва да се впрягат воловете, забранена е и домакинската работа, особено пране, предене, плетене или шиене. Замесват се обредни хлябове, част от които се раздават на съседите, а другите се слагат в храната на животните.

Имен ден

На 10 февруари имен ден празнуват Влас, Власка, Власена, Власи и останалите производни.

Коментирай »