Расте делът на новодиагностицираните с разширени вени пациенти на възраст между 30 и 50 години. Заболяването се подмладява заради масово обездвижване и наднормено тегло. Това казва специалистът доц. д-р Димитър Петков. В интервю, посветено на заболяването, той дава изчерпателна информация за заболяването.  

👉Сред основните предпоставки за хроничната венозна болест (ХВБ) е наследствеността, тъй като генетичните фактори могат да предопределят структурата и функцията на вените като например слабост на венозните стени или нарушена венозна клапа, което прави вените по-склонни към разширение.

👉Друг фактор е възрастта – с напредването ѝ вените стават по-слаби и загубват еластичността си.

👉Нежният пол е изложен на по-голям риск от хроничната венозна болест, тъй като по време на бременност увеличеното количество кръв и измененията в хормоналния баланс могат да доведат до разширяване на вените.

👉Днес към тези фактори често се прибавя и затлъстяването, при което се увеличава натоварването на вените.

👉Начинът на живот е особено важен: продължителното седене или стоене на едно място без движение може да натовари вените и да допринесе за тяхното разширение. Затова физическата активност е толкова препоръчителна като превенция на разширените вени. Тези фактори обикновено взаимодействат помежду си и могат да увеличат вероятността от поява на хроничната венозна болест.  

Разпространението на ХВБ в България и по света

Разпространението на ХВБ на долните крайници в световен мащаб е високо – около 50% от възрастните имат венозно-лимфно заболяване. Венозната язва засяга повече от 1% от населението. Най-новите данни от България показват, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора между 30-50 години, т.е. заболяването се подмладява. Неприятната тенденция произтича от съвременния начин на живот, който се отличава с масово обездвижване, нарастване на броя на хората с наднормено тегло, продължителното стоене в право или седнало положение. За разпространението на хроничната венозна болест в България можем да си направим изводи от ежегодните безплатни профилактични прегледи, които се провеждат като част от кампанията „Вземи краката си в ръце активно“. През 2023 г. над 80% от преминалите през тях са диагностицирани в ранни стадии на ХВБ, казва специалистът. Над 31% са били с продължителност на симптомите между 1 и 5 години, а 20,5% – над 10 години. При лекуваните пациенти медикаментозно лечение са предприели 51,1%, а 11,3% са стигнали и до оперативна намеса. Повече от половината от пациентите – около 59% , за първи път са посетили специалист (съдов хирург) по повод ХВБ, за 43% това е било първо посещение при лекар във връзка с ХВБ, а 62% от тях са били със средна до тежка степен на ХВБ (С2-С6).  

Как протича хроничната венозна болест

Мнението, че разширените вени и капиляри са само естетически проблем, е широко разпространено. А в действителност става дума за съдово заболяване, при това хронично – хронична венозна болест, а в основата ѝ стои прогресивен възпалителен процес. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И понеже венозните стени притежават слабо развит гладкомускулен слой, еднопосочното движение на кръвта в тях се осъществява от съкращението на околните мускули, както и от наличието на венозни клапи по хода на вената. Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави продължително, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. С течение на времето повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят ефективно. Така венозните клапи се увреждат и част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници. В резултат на този процес се развива венозна хипертония и се стига до разширяването на вените, казва доц. Петков. И изброява някои от основните симптоми за наличието на хронична венозна болест:

• лесна уморяемост,
• тежест,
• болка,
• зачервяване,
• чувство на затопляне,
• мравучкане,
• схващане през нощта,
• подути глезени в края на деня.

Лечение на заболяването

В основата на ХВБ лежи хроничен възпалителен процес в засегнатата венозна стена и той има прогресиращ характер. За да се преустанови този процес, е нужно да се обърнем към съдов хирург за преглед, казва специалистът. Медикаментозното лечение с така наречените венотоници е задължително във всички стадии на ХВБ, особено през лятото. Прилагат се с успех и при лечение на хемороиди, които по своята същност са разширени вени.

При пациенти с новодиагностицирана хронична венозна болест се препоръчва 12 месеца начален курс за превенция на прогресията на заболяването, последван от ежегодна поддържаща терапия от минимум 6 месеца (по преценка на лекуващия лекар). Важно е да се уточни, че неприятните симптоми изчезват, при условие че венотониците се приемат ежедневно и без прекъсване през целия летен сезон. При наличие на симптоми направете консултация със специалист – съдов хирург, съветва лекарят. Ранното и навременно лечение е възможно да предотврати развитието на хроничната венозна болест към по-напредналите ѝ стадии и да осигури значително подобряване на начина на живот. Има много признаци, които подсказват, че трябва да се предприемат действия. Всички те налагат през летните месеци да се погрижим по-сериозно за краката си – като включим в своя график консултация с лекар, прием на венотонични медикаменти и промяна в начина на живот. Не отлагайте, вземете краката си в ръце, призовава съдовият хирург.

Кога се налага оперативна намеса

Както в целия свят, така и в България в последните години при оперативното лечение на хроничната венозна болест се наложиха така наречените „безкръвни операции“. Всички те имат обща концепция – да се въздейства с различни агенти (лазер, топлина, склерозант) върху вътрешната повърхност на разширените повърхностни вени на бедрото или подбедрицата. Според начина на обработване на вената методите на лечение се делят на термални и нетермални.

При термалните методи (лазерна и радиофреквентна аблация ) за ендоваскуларна обработка на вената се използва топлина. Нейното въздействие затваря увредената вена, което се последва от намаляване на венозното налягане и подобрение в оплакванията на пациента.

Термалните методи на аблация изискват поставянето на упойка по хода на вената, която да обезболи третираните участъци, да предпази околните тъкани от генерираната топлина и да позволи на пациента веднага след интервенцията да започне да се движи. При нетермалните методи въздействието във вената се осъществява с помощта на комбинация от механично и химично въздействие при механохимичната аблация или залепване на разширената вена с цианоакрилатно лепило.

Сериозно внимание трябва да отделим и на склеротерапията – метод при който вътре във вената се вкарва специален медикамент, който въздейства върху съдовата стена и предизвиква свиването и затварянето на третираната разширена вена.

Всички изброени методи на лечение са ефективни при пациентите с ХВБ, но изборът им трябва да се базира на щателен преглед и оценка на анатомичните особености при всеки болен, подчертава доц. Петков. 

Доц. д-р Димитър Петков

От 2010 г. доц. д-р Димитър Петков е началник на Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в болница „Тракия“, Стара Загора. От 2021 г. е председател на Управителния съвет на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, което за поредна година организира националната информационна кампания „Вземи краката си в ръце активно“ съвместно с уебсайта venite.bg.

Кампанията „Вземи краката си в ръце активно“

Кампанията „Вземи краката си в ръце активно“ се провежда за шеста година и се организира от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА), с подкрепата на фармацевтична компания Servier и на информационния уебсайт venite.bg. Основната ѝ цел е да спомогне за по-добра осведоменост на обществото за хроничната венозна болест (ХВБ, разширени вени), като поставя акцент върху превенцията и навременното лечение на заболяването, което е сред най-често срещаните в днешно време поради множество предпоставки.

Чрез информационни материали с участието на специалисти хората се запознават със симптомите на ХВБ, начините за превенция и методите за лечение. Затова продължи и провеждането на безплатните профилактични прегледи при съдов хирург. Тази година те се проведоха в 17 града на страната. Продължава и инициативата „Пътешествие с мисия“, която протича от май до септември включително. В своята едноименна Фейсбук група тя предизвиква хората да се движат повече и да споделят извървените крачки с цел поощряване на активния начин на живот, като така се превърнат в #ОтборСМисия.