Основаващ се на реална история, разтърсващ и помнещ се дълго, романът „Същински ангели“ от Мортен Пепе става бестселър в Дания с близо 50 000 продадени екземпляра и е номиниран за престижни награди. Днес, пет години след излизането си, романът има статут на култова класика и е считан за едно от задължителните четива от последното десетилетие, отбелязват от издателство „Персей“.

Сравненията, които поражда, са с „Хладнокръвно“ на Труман Капоти и „Пътят“ на Кормак Маккарти.

Симон току-що е излязъл от затвора, където е лежал за участието си в немотивирано жестоко убийство. Той се е преместил далеч от Копенхаген,  за да създаде нов и безопасен живот за малкото си семейство, въпреки че демоните от миналото го преследват.

Братовчед му Мики планира да избяга от охранявания младежки затвор, където побърква персонала и останалите затворници.

А в копенхагенския квартал Амагер Джамил се опитва да върне живота си към нормалното след престой в психиатрична болница, но не може да избяга от мисълта да отмъсти на Мики и Симон, които преди няколко години са убили най-добрия му приятел Зеки.

„Същински ангели“ е портрет на младите хора на ръба на обществото – изоставени от външния свят, изгубени в системата, оставени на собствения си гняв.

 „Познавате тези момчета. Най-вероятно сте ги срещали или чували преди, но за щастие само за кратко. Те са тези, с които не искаме собствените ни деца да се мотаят. Лошите деца. Децата, за които предполагаме, че нашата социална държава и мрежа за социална сигурност ще се погрижат. За съжаление това не винаги е така. Далеч от това е. Вместо това тези млади хора са оставени да се задушават в безмилостната си съпротива срещу обществото, от което трябва да бъдат част. Те се хранят с гнева и омразата си, привлечени са от образите на врагове, които удобно си въобразяват. Защото докато има кого да мразите, кого да обвинявате, можете да почувствате, че имате думата в собствената си безнадеждна ситуация. „Това, което свързва хората, не е споделянето на хляба, а споделянето на враговете“, пише Кормак Маккарти в „Кървав меридиан“. Но това е и историята на момче, което губи всичко в деня, в който губи най-добрия си приятел, както и за несправедливия срам и вина, които носи със себе си след това. Това е историята на една невинна жертва, която в крайна сметка плаща най-високата цена. Оставям моя роман в ръцете ви и ви благодаря, че му вдъхвате живот и той ще заживее в ръцете, ума и сърцето ви“, гласи посланието на автора

Сюжетът на „Същински ангели“ има зловеща връзка с действителността, защото се основава на безсмисленото расистко убийство на 14-годишен емигрант вестникар през 2008 г.

Мортен Пепе пише с впечатляваща съпричастност и голяма правдоподобност за безнадеждната среда на изгубените момчета от Амагер. Разкайващият се Симон, леденостуденият психопат Мики и психически увреденият Джамил са обрисувани с усет за причините, поради които коловоза на живота им се срива. Същевременно стилът на Пепе е изпълнен с ярки образи.

"Същински ангели" от Мортен Пепе, откъс от книгата

Сбогом

2008

Оставят за малко Джамил, Хади, Тайс и още двама приятели от съседните блокове в болничната стая, за да се сбогуват със Зеки. Никой не е съвсем наясно кога семейството ще изключи респиратора. Никой не казва нищо. Волкан сяда най-близо до леглото, навежда се напред и опира ръце върху коленете си. Джамил е събрал смелост да влезе в стаята. Седи с изправен гръб на стола от другата страна на леглото, откъм прозореца с гледка към „Феледпаркен“, където хората разхождат кучетата си, тичат за здраве, родители хвърлят фризби и играят с децата си.

Изведнъж вратата се отваря. Маруан от ХБГ надниква вътре. Отваря вратата изцяло, но не за себе си. Вътре влиза Билал и мигом окупира пространството. Неговото високо, мършаво тяло се движи бавно като кралска кобра през равнинна местност. Мускулите му изпъкват през ръкавите на прилепналата блуза. Всички стават на крака и поздравяват лидера на бандата.

Когато той стига до Джамил, спира на място. Преценява го с пронизващия си като шиш поглед. Погледа, виждал повече кръв, насилие и затворнически килии от когото и да било в помещението. Джамил забравя да диша.

– Добре ли си, приятелю? – пита той с дълбок глас, който звучи отпуснато и овладяно. Джамил кимва. Билал протяга ръка към него и се здрависват с шляпване, което отеква из цялата стая.

Маруан кимва на Тайс и Хади, които тутакси стават и отстъпват местата си. След известно стържене със столовете по пода тишината отново ги обгръща. Единственият саундтрак в стаята се състои от дишането им и бипкането на машината.

Очите на Билал сканират всички в помещението.

– Днес казахте ли си молитвите, братя?

Те се споглеждат.

– Така си и мислех.

Той придърпва стола съвсем плътно до леглото и полага длан върху ръката на Зеки. Пак поглежда към своята публика, своите поданици.

– Днес не ги забравяйте. Днес има нужда от тях.

Билал стисва по-здраво бледата ръка на Зеки.

– Нашият брат ще се понесе към Небето – продължава той. – Онези, които са направили това, ще отидат в Ада. Псетата им с псета.

Лицемери, мисли си Джамил. Тъпи чернилки, които никога не са прочели и страница от Корана. Ако бяха, нямаше да извършват престъпления срещу него всеки ден без изключение.

– Шибани датчани! – не се сдържа Хади. – Само изчакайте и ще видите какво ще им се случи.

– Ще ги пречукаме – продължава Волкан.

– Хайде, да ги намерим сега. На момента!

Билал поглежда засмяно към Маруан. Вдига длан към насъбралите се. Поклаща глава.

– Тия чернилки не четат новините – отбелязва той и продължава да се смее. Маруан също клати глава, втренчен в тях.

Всички пак се смълчават. Из стаята се стрелкат объркани погледи.

– Какво? – пита Волкан и разперва ръце.

– Акраш вече ги хвана – обяснява Маруан. – Вчера са ги задържали. Някакви шибани датчани от Хьоргорен. Много добре ги познавам. Двама братовчеди. Воюваха с ония от ул. „Телемарксгеде“.

Джамил е принуден да се вкопчи в подлакътниците на стола. Опасява се, че иначе ще се изплъзне. От кожата му избива студена пот под тениската. Останалите се чепкат за отмъстителни актове. Предложенията са кое от кое по-гротескни. Джамил напълно забравя за тях и поглежда към Зеки. Навярно е въпрос на часове и останалата част от тялото му да се предаде. Или пък може да стане сега, докато седят тук и се надвикват. И все пак още не е мъртъв. Още малко ще бъде при него.

***

У дома Джамил се събужда окъпан в пот и с главоболие, което се усеща като дяволски танц зад очите му. Включва телевизора и го прочита по телетекста. Взира се в екрана часове наред. Чака телефона да звънне и някой от болницата да му каже, че всичко това е лъжа. Не получава обаждане.

Пише есемеси и на Хади, и на Тайс, но не му отговарят. Още и още медии отразяват новината. Прочита я и в интернет.

„Нападение с бухалка на Амагер – вестникарят вече е мъртъв.“

***

Явно вече е на другия ден. Мобилният му телефон иззвънява отново. Непознат номер. Да не би Зеки да му се обажда от някое тайно местенце? Не. Зеки е мъртъв. Не успява да схване името на звънящия, когато той се представя, чува само, че гласът в другия край на линията е стажант и работи за някаква телевизия. Започва със съболезнования. Дума, която Джамил никога дотогава не е чувал. Искат да проверят дали би склонил да участва в предаването довечера, за да говори за случилото се. Вече са изписали много по темата. Какво е станало? Дали е било престъпление от омраза, или не? Какво можем да направим ние като общество, за да сложим край на този тип насилие? Ще отнеме най-много десет минути и те ще покрият разходите му за такси, обяснява стажантът и се уверява, че Джамил действително се намира в района на Копенхаген. Иначе пътуването с такси може да излезе соленичко, добавя той и се засмива.

Джамил не изпитва абсолютно никакво желание да се показва по телевизията, при мисълта за това в ума му не изплува и капчица смисъл. Изгледите да се изявява в публичното пространство по-малко от денонощие след убийството на най-добрия му приятел изглеждат абсурдни.

Може би останалите имат право да го осъждат? Защо не направи нищо? Защо не застана на пътя им и не предотврати удара? Нали видя онзи да се задава с бухалката в ръка още от колата, че даже и още от багажника, определено можеше да предвиди какво ще последва, той имаше повече усет за тия неща от Зеки. Нали беше обещал на Ханъм да го наглежда, а ето че го беше предал, той също носеше отговорност.

Джамил се плъзва по вълната на укорите им. Навярно би могъл лично да я пресече и да потуши щетите. Изведнъж хваща телефона и започва да цъка в търсене на номера на стажанта, за да му се обади и да съобщи, че все пак е готов да дойде в телевизията.

***

Отвеждат го до канапето до водещия. Поставят чаша вода на масичката пред него. Прожекторите го къпят в светлина. Някакъв мъж намества микрофона на яката му.

Водещият събира картите си. Поглежда към камерата и съобщава, че сега ще преминат на съвсем различна тема. Разказва за нападението над Зеки. За смъртта му. Джамил седи съвсем неподвижно, свил ръце в скута си. Кръвта вие в ушите му. Отново сирени. Внимателно протяга ръка към джоба си, за да извади една кърпичка. Не успява, защото водещият поглежда към него и задава първия си въпрос.

– Разкажи ми малко за твоя приятел. Кой беше Зеки... ?

Коментирай »