Световно ръководство по венозен тромбоемболизъм – за първи път на български език Всички ортопедични клиники и отделения в България ще получат безплатно дигиталния вариант
1 август 2024
Всички ортопедични клиники и отделения в България ще получат безплатно дигиталния вариант
Photo credit: УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“
Първото по рода си Световно ръководство „Международен консенсус по венозен тромбоемболизъм“ вече има български превод. Той е дело на фондацията за ортопедични изследвания „Орфио“, начело на която е началникът на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. д-р Пламен Кинов. В състава ѝ влиза и част от екипа му.
Изданието обобщава труда на близо 600 специалисти от цял свят, вкл. и от България, от 68 страни и техните научни дружества, общо 135 на брой, от различни медицински специалности: анестезиолози, кардиолози, хематолози, интернисти и ортопеди. Ръководството е съставено по инициатива на проф. Джават Паризи от световноизвестния ортопедичен институт „Ротман“ във Филаделфия, САЩ. Тоя съобщават от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Международният консенсус по венозен тромбоемболизъм обобщава резултатите от най-новите проучвания и изследвания в световен мащаб. Венозният промбоемболизъм (ВТЕ) и белодробната емболия (БЕ) са едно от големите предизвикателства в съвременната медицина, пречка за постигане на оптимални резултати след хирургичното лечение. Последиците на това тежко усложнение са дългосрочни, а понякога и фатални.
Ръководството дава отговор на стотици, важни за ортопедичната практика въпроси, за които е проучена достоверна информация как лекарите да реагират, така че да се най-адекватни и да намалят до минимум честотата на усложненията. Сред тях са:
- Каква е ролята на възрастта при тромбообразуването?
- Дали по-тежката операция е свързана с по-голяма честота на тромбообразуване?
- Как да се процедира при пациент, който има клапно протезиране на сърцето?
- Как трябва да се процедира при пациент, който е на тромбоцитен агрегант (приема лекарства за разреждане на кръвта), но е приет по спешност за операция?
Честотата на венозна тромбоза преди 60 години, когато не е имало профилактика, е била много висока. Между 75-80% от пациентите са имали дълбока венозна тромбоза след ортопедична операция и 8-10% от тях са загивали от емболия. През 70-те години се откриват нискомолекулярните хепарини и започват да се прилагат, което намалява честотата на емболиите до 1%. Малко по-късно са открити и най-съвременните средства, които ортопедите използват и до днес.
Правилната профилактика на пациентите за дълбока венозна тромбоза е от ключово значение за успеха на ортопедичните операции. Тя е важна както за пациенти с известни рискови фактори като клапни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, аритмии, така и за хора, за които се смята, че са напълно здрави. „Причината е, че понякога в основата на образуването на тромби може да бъде проблем с факторите на кръвосъсирване, за който болните не подозират, тъй като никой не си прави такива изследвания“, обяснява проф. д-р Кинов, който е ръководител и на Катедрата по ортопедия и травматология към МУ-София. Той дава пример с Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където съществува стриктен протокол за профилактиране на тези пациенти – както по време на престоя им в лечебното заведение, така и след това, докато се възстановяват в домашни условия. Това е причината в клиниката да няма нито един пациент с подобно усложнение. Препоръките включват ранно раздвижване, още в деня на операцията. То намалява значително честотата на образуването на тромби. „Доказано е, че вертикализацията в деня на операцията намалява с 50% шанса за дълбока венозна тромбоза“, пояснява опитният ортопед. Към раздвижването се добавя подходяща антикоагулация, както и някои физикални мерки като охлаждане, използване на еластични чорапи, които пациентите получават като препоръка за след престоя си в болницата. „Схемата, която всеки пациент получава, е индивидуална, съобразена конкретно с неговите нужди. Най-важната част от нея е движението, тъй като при залежаване кръвта намалява подвижността си и започва да се съсирва“, обяснява проф. Кинов и дава конкретен пример: „Поне 3-4 пъти на ден по 500-600 крачки и изкачване на поне един етаж стъпала по няколко пъти на ден“.
„С превода и разпространението на този монументален труд, който отне почти две години, ние целим да въоръжим българските колеги и изследователи с ценен инструмент за профилактика и лечение на дълбоката венозна тромбоза“, казва проф. Пламен Кинов. Той уверява, че дигиталният вариант на ръководството ще бъде изпратен до всички клиники и отделения в страната, а участниците в предстоящите ортопедични форуми ще получат безплатно и хартиеното издание. Ценен принос за него, освен проф. д-р Кинов, под чийто надзор се е осъществило адаптирането, имат д-р Георги Луканов от Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ, който го е превел, д-р Славейко Джамбазов, осъществил финалната редакция, техническият сътрудник на Фондация „Орфио“ Лора Петрова, която е помогната с набирането на текста.
Коментирай »