„Твърде много мислиш“ е научнопопулярна книга, основана предимно на клинични наблюдения и на случаи от практиката на авторката. Въведеното от нея понятие „свръхефективен ум“ не е официална диагностична категория в психологията или психиатрията и не съответства еднозначно на понятия като висок интелект (IQ) и надареност.

В едно интервю писателката Амели Нотомб обяснява на озадачения и удивен журналист, че се чувства виновна за всяка катастрофа на света. При това настоява: „Случи ли се земетресение, война или глад, изпитвам усещането, че аз съм отговорна за това“. Информацията, която получават, разстройва дълбоко умствено свръхефективните, защото се чувстват загрижени за целия свят. Досущ като Амели Нотомб те често се смятат за отговорни и виновни заради собствената си пасивност.

Светът има нужда от такива хора. Мозъкът им работи на бързи обороти и мисълта им се разклонява в различни посоки. Тъкмо затова са в състояние да решават светкавично сложни задачи и да постъпват адекватно в критични ситуации, като предизвикват удивлението или завистта на околните. Те са ярки, странни, емоционални и най-добре се реализират в изкуството (Леонардо да Винчи), във физиката и математиката (Нютон), в музиката и танца или в другите свободни професии. Но в ежедневието им се случва да са свръхчувствителни, безпричинно избухливи и трудно разбираеми за другите. Тази книга им дава насоки и съвети как да се вградят в обществото, без да се чувстват като дошли от друга планета. Но тя е предназначена и за всички останали, защото им помага да разберат как функционира мозъкът на умствено свръхефективните и колко почтени и верни приятели могат да бъдат те.

Кристел Птиколен (р. 1960 г.) е френска авторка и психотерапевтка, известна с книгите си в областта на личностното развитие. От близо трийсет години практикува невролингвистично програмиране, транзакционен анализ, ериксонова хипноза и други терапии. Изнася лекции из цяла Европа и е автор на двайсетина книги, преведени на петнайсет езика. Един от нейните бестселъри е „Твърде много мислиш“ (2010).