Многократно награждаваната българска писателка Теодора Димова, чието творчество вълнува не само родните читатели, но и публиката в чужбина, се завърна с най-новия си мащабен роман „Всичко, което се случва“. 

След монументалните романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ Теодора Димова обръща проникновения си писателски поглед към друго болезнено събитие от историята на България – спасяването на българските евреи през Втората световна война. 

Във „Всичко, което се случва“ Теодора Димова още веднъж ни кани във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа –  „Поразените“ и „Не ви познавам“. Там, сред привидното спокойствие на един свят, над който постепенно надвисва сянката на историята, се разгръща болезнен разказ за човешките съдби, попаднали в безмилостния водовъртеж на Втората световна война.

В центъра на повествованието застава герой, вдъхновен от личността на Димитър Пешев – подпредседател на Народното събрание по време на управлението на Богдан Филов и една от ключовите фигури в противопоставянето срещу депортацията на евреите от старите предели на България към нацистките лагери на смъртта.

В тази фина притча за вечната битка между Доброто и Злото пред читателя оживяват мрачните събития около арестите и подготовката за депортация на българските евреи, както и решимостта на един държавник да се застъпи за своите съграждани въпреки опасността и последиците от този избор. Но отвъд историческите факти романът поставя и един много по-дълбок въпрос – какво е необходимо, за да съхраниш човешкото у себе си, когато светът около теб постепенно се отказва от него? Сюжетът е базиран върху реални факти, запазени в исторически свидетелства от периода, както и от живота на Пешев, описан в неговите „Спомени“. 

Без аналог в съвременната ни литература, „Всичко, което се случва“ е разтърсваща документална изповед за страха, куража и нравствения избор.

Теодора Димова създава роман с изключителна емоционална прецизност, чиито герои са подплатени с богат вътрешен свят и морали. „Всичко, което се случва“ е майсторски разказ не само за света на миналото, но и за настоящето, в което въпросите за личната отговорност, морала и човешкото достойнство продължават да звучат с болезнена актуалност. Ода за смелостта и доблестта, необходими, за да се противопоставиш пред жестокостта, но и за тихата, често невидима сила на човешкото сърце, която остава последното убежище на доброто дори в най-мрачните времена.

„Литературата може да компенсира неохотното мълчание на историците, както и изкривените исторически интерпретации. Може го, когато го прави с талант, замах, проникновеност и пределна честност. След „Поразените“ Теодора Димова доказва това и с новия си роман „Всичко, което се случва“, чийто фокус е съдбата на евреите и в България, и в Европа по времето на Втората световна война. И да, романът казва много за миналото, нюансира исторически факти и съдби, но го осъществява по начин, който не просто е присъщ на фикцията, а който е запазената марка на романовото писане на Теодора Димова – с безпощадно проникване в психиката, с разголване на съвестта, с непримиримост към себезалъгването.

„Всичко, което се случва“ е голям роман не само за света от вчера, но и за днешния, в който оголеното човешко състояние продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта.“

проф. Амелия Личева

„Тази книга, смятам, няма аналог в съвременната ни литература. Тя е най-силна в своето нравствено послание, съчетано с психологическия разрез на редица човешки съдби, видени в гранични и трагични обстоятелства. С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940–1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията; време, в което истинският герой (прототип на реална личност – Димитър Пешев), осуетил депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта, е низвергнат и наказан от своите съпартийци като предател. Но Теодора Димова сякаш игнорира всякакъв героизъм. Тъкмо наопаки – на моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани. По-късно пак същият, спасилият толкова хиляди животи, е обявен за фашист и превърнат в „бивш човек“. Осъден от т.нар. Народен съд, унизен и лишен, както сам признава, от каквото и да било бъдеще в комунистическото общество, в дните на своето „доизживяване“ той разнищва своята същност, а безкомпромисната му вътрешна изповед е доуплътнена от още и още саморазкрития – личностно-интимни и социо-психологичеки – на прекрасно изваяните женски образи.“

проф. Алберт Бенбасат

Коментирай »