На петата събота от Великия пост Православната църква отбелязва Акатистова събота. На този ден честваме празника на чудотворната икона на Божията Майка „Златна Ябълка“. Вярва се, че иконата помага при бездетност и други здравословни проблеми.

Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е описано в синаксар за златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира Св. Св. Кирик и Иулита. Ето какво пише той:

„В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и присно дева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богодица, наречена Благодатна, която се намира в свещения стар храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.

Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя старецът /йереят/ една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона, Благодатна Богородица Дева, взе я и я даде на жената /неплодната/ като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата ѝ, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.“

На Преполовение се извършва литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия.

Оттогава възниква и традицията чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от Първия петъчен Акатист на Великия пост, когато се чете първата статия от Богородичния акатист. Те прeстояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици, и след прочитането на последния - Пети акатист, се раздават на безплодните жени, за да се сдобият с рожба.

Вековна е също традицията да се дават и специални колани на бездетните жени, които те да носят на кръста си, за да заченат. Този ритуал е датира от близо два века и е характерен само за този храм в България.

Вярва се, че през вековете са извършени много чудеса от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона. Някои от тях са описани в помениците, пазени в местния музей, за други се съди по дарените на иконата украси, а за трети и досега се разказват предания. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис, преспива в храма през 1934 г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода. Дарява и едно златно енголпие на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.

На 1 април Църквата почита и свещеномъченик Аврамий Български 

Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.

По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.

Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.

Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица" на 6 март 1230 година.

Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност. 

Първи април е и един от двата дни в годината, когато имен ден празнува Аврам. Другата дата е 9 октомври.