Берлиоз и Прокофиев с главния диригент на Бременската филхармония Марко Летоня

Увертюрата "Римски карнавал" и вокалният цикъл "Летни нощи" от Берлиоз, както и избрани откъси от първа и втора сюита из балета "Ромео и Жулиета" ще звучат на 4 април в зала „България“

26 март 2024

Валентина Куцарова и Марко ЛетоняPhoto credit: Софийска филхармония

Увертюрата "Римски карнавал" и вокалният цикъл "Летни нощи" от Берлиоз, както и избрани откъси от първа и втора сюита из балета "Ромео и Жулиета" ще звучат на 4 април в зала „България“ в изпълнение на Софийската филахрмония и под палката на главния диригент на Бременската филхармония, носител на наградите Грамофон и Хелпман Марко Летоня. Солист на вечерта е мецосопранът Валентина Куцарова.

Увертюрата „Римски карнавал“ е отличен пример как Берлиоз прилага принципите, изложени в неговия капитален „Голям трактат за съвременната инструментация и оркестрация”. Композиторът  често сам дирижира „Римски карнавал” при своите концертни гастроли.

Вокалният цикъл „Les nuits d’été” („Летни нощи”) разкрива друг пласт в страстната и пламенна натура на Ектор Берлиоз  – на тихия новатор. Майсторът на големите форми вече е написал първата романтична програмна симфония - „Фантастична симфония”, „Харолд в Италия”, „Ромео и Жулиета”, Траурно-триумфална симфония, Реквием, операта „Бенвенуто Челини”. И около 1840 г., вдъхновен от поетичната сбирка на Теофил Готие „Комедия на смъртта” (1838), избира шест стихотворения и създава песните, обединени в цикъла „Летни нощи”. Тук Берлиоз постига нова, нечувана дотогава равностойност на гласа и оркестъра в многоизмерната музикална интерпретация на стиховете на Готие.

След Октомврийската революция през 1917 г. Сергей Прокофиев напуска Русия и след 18 години  странстване в Европа и САЩ, се завръща в родината – вече е пианист и композитор със световна слава. Първата официална поръчка към него идва през 1934 г. от Държавния академичен театър за опера  и балет  в Ленинград (бившият Мариински театър) да напише балет по безсмъртната трагедия на Шекспир“Ромео и Жулиета“. Прокофиев и либретистът Адриан Пиотровски се захващат за работа, в помощ е и театралът Сергей Радлов, на когото хрумва идеята балетът да завърши с щастлив край. Жулиета се събужда навреме преди покрусеният от мъка Ромео да погълне отровата... Прокофиев шеговито я приема: „Живите хора могат да танцуват, мъртвите не могат да го правят, лежейки”.

Марко Летоня продължава забележителната си кариера като главен диригент и генерален музикален директор на Бременската филхармония, пост, който поема през 2018 г. Известен със своя голям и разнообразен репертоар на симфоничните и оперни сцени, Летоня привлича постоянни възхвали за своето „удивително”, „майсторско“ („Passauer Neue Presse”), „интелигентно“ („The Times”) и „вдъхновено“ („Bachtrack”) музикално ръководене и „визия на високо ниво“, съчетана със „силно изискан стил“ („Frankfurter Allgemeine Zeitung”) в работата му както с оркестри, така и с певци.

Марко Летоня/Photo credit: Софийска филхармония

Марко Летоня завършва Музикалната академия в Любляна с две специалности - дирижиране и пиано. Продължава образованието си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, където учи дирижиране при Отмар Суитнер. Две години, след като се дипломира, е назначен за музикален директор на Словенския филхармоничен оркестър, който ръководи от 1991 до 2003 г.

Девет години е бил главен диригент на Филхармоничния оркестър на Страсбург (2012 - 2021). Мандат, включващ сътрудничество с известни артисти като Изабеле Фауст, Стивън Хаф, Емануел Чекнаворян, Неманя Радулович, Жан-Ефлам Бавузе и др. Записът му с оркестъра и вокалиста Майкъл Спайърс, озаглавен „Baritenor”, бързо натрупва одобрение от критиците и е избран за един от 10-те най-добри класически албуми за 2021 г. от „The Times” и печели наградата „вокален албум на годината” на сп. „Gramophone” за 2022 г. Марко е отличен и с наградата „Хелпман” за „най-добър концерт на симфоничен оркестър” за изпълнението на операта „Тристан и Изолда” от Вагнер с Нина Стеме и Стюарт Скелтън.

Като гост-диригент се изявява с някои от най-престижните оркестри в света: Виенския симфоничен оркестър, Мюнхенската филхармония, Оркестърът на Романска Швейцария, Хамбургски симфоничен оркестър, Моцартеум - Залцбург, Филхармоничния оркестър на Миланската скала, Оркестър „Виктория” в Мелбърн, Симфоничен оркестър на Берлинското радио.

Професионалният му път е свързан и с други важни  позиции –  той е бил главен диригент на Тасманийския симфоничен оркестър, музикален директор и главен диригент на Симфоничния оркестър и на Театъра в Базел, където записва интеграл със симфониите на Феликс Вайнгартнер и дирижира нови продукции на оперите „Тристан и Изолда” и „Танхойзер” от Вагнер, „Вълшебният стрелец” от Вебер, „Травиата” и „Риголето” от Верди, „Борис Годунов” от Мусоргски, „Дон Жуан” от В.А.Моцарт.

Ентусиазиран поклонник на вагнеровата музика, Летоня е дирижирал „Пръстенът на Нибелунга” в Кралската шведска опера и Националния театър „Сао Карлос” в Лисабон, както и продукции на „Парсифал”, „Валкюри” и „Залезът на боговете” в Националната опера на Рейн в Страсбург. Гастролирал е като диригент също във Виенската държавна опера („Дама Пика” от Чайковски и „Хофманови разкази” от Офенбах); Гранд театър, Женева („Манон” от Масне и „Медея” от Керубини); Оперния театър в Рим („Ромео и Жулиета” от Гуно); „Земпер” опера в Дрезден („Набуко”); Миланската „Ла Скала” („Делото Макропулос” от Яначек, „Хофманови разкази”, „Оправданият развратник” от Жузе Самараго в комбинация със „Св.Сузана” от Хиндемит); Държавна опера в Берлин („Мадам Бътерфлай” от Пучини); Дойче опер - Берлин („Травиата” от Верди), Националната опера на Рейн („Валкюра”, „Залезът на боговете” и „Летящият холандец” от Вагнер, „Делото Макропулос”, „Дама Пика”) и в Театро лирико - Каляри („Селска чест” от Маскани, „Палячи” от Леонкавало и „Летящият холандец”).

Валентина Куцарова/Photo credit: Софийска филхармония

Валентина Куцарова е родена във Варна. Завършва оперно пеене в Националната музикална акодемия „Проф. П. Владигеров” в София в класа на проф. Лили Стефанова. След специализацията си в Международното оперно студио в Цюрих става член на най-известните оперни театри в  Европа: „Театро ла Фениче” във Венеция, Сасари, Неапол, Линц, Инсбрук, Сен Гален, Базел, Женева, Страсбург, Париж, Монпелие, Бордо, Билбао, Мюнхен, Хановер, Дюселдорф, както и в театрите на Лас Палмас, Гуадалахара (Мексико), Мумбай и много други.

Репертоарът на талантливата певица включва дълга поредица главни мецосопранови партии от оперите: „Вертер” от Масне; „Милосърдието на Тит”, „Сватбата на Фигаро”, „Идоменей”, „Така правят всички”, „Вълшебната флейта” и  „Дон Жуан” от В.А.Моцарт; „Ксеркс” от Хендел; „Орфей” от Монтеверди; „Севилският бръснар”, „Турчинът в Италия”, „Пепеляшка” и „Италианката в Алжир” от Росини; „Норма” и „Капулети и Монтеки” от Белини;  „Мария Стюарт” от Доницети; „Кармен” от Бизе; „Капричио” и „Кавалерът на розата” от Р.Щраус; „Валкюра”, „Рейнско злато” и „Залезът на боговете” от Вагнер; „Дама Пика” от Чайковски; „Жулиета” от Мартину; „Мадам Бътерфлай” от Пучини; „Хофманови разкази” от Офенбах;  „Фалстаф” от Верди; „Поругаването на Лукреция” от Бритън; „Мойсей и Арон” от Шьонберг; „Индианската кралица” от Пърсел; „Графиня Марица” от Калман и др.

Куцарова е работила с реномирани диригенти като Джовани Антонини, Андреа Маркон, Райнхард Гьобел, Адам Фишер, Франс Брюген, Давид Цинман, Иржи Коут, Денис Расел Дейвис, Филип Жордан, Марко Летоня, Саша Гьотцел, Гюнтер Нойхолд, Маурицио Барбачини, Йоханес Вилднер, Марко Дзамбели и др.

Коментирай »
Препоръчваме още
„В България след Съединението“ от Джузепе Модрич (предложение за четене)
Как да се освободим от негативните убеждения, които ни пречат и ни правят нещастни
Иво Сиромахов отново развихря въображението си с детската книжка „Тони и Гари обикалят света“ (предложение за четене)
Битката на Гергана: „Ракът не е смъртна присъда... благодарна съм на болестта си“
Бебетата започват да учат език преди раждането си?
Излагането на слънце: Ползи, рискове и пет грешки, които често допускаме
Големи котки се радват на свободата (ВИДЕО)
5 признака, че си лесна
Кога е време да заживеете заедно
Предложение за четене: „Сладка бобена паста" от Дуриан Сукегава
„Вечер на улица Милагро“ ще разгорещи почитателите на съвременните романси (предложение за четене)
Защо мъжете те виждат като „само приятел“ и 5 начина да го промениш
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби