Гергана е едва на 43 години, когато в едни от най-горещите дни от годината, взимайки душ, усеща бучка в гърдата си. Към онзи момент се чувства в много добра физическа форма и не подозира, че само след две седмици ще се сблъска с една от най-страшните диагнози – бързо инвазивен рак. Историята ѝ разказват от болница Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. 

„За мен беше изключително неочаквано и шокиращо, много тежък момент и период. В първите три дни светът свършва, нямах информация за това, че всъщност ракът е диагноза, а не смъртна присъда. Това го разбрах малко по-късно. Когато чух диагнозата си, нямах абсолютно никаква представа какво предстои, какво може да се направи, какви са целите, задачите и резултатите, които търсим. Тогава лекарите ми обясниха, че всъщност има определени протоколи за лечение, че днес ракът се лекува с индивидуален подход и че за всеки пациент се избира и съответен протокол, който се гласува на онкокомисия.“, споделя Гергана.

Това е първата информация, която младата жена научава. След това разбира, че пътят, който трябва да извърви, преминава през химиотерапия, операция и лъчетерапия.

„Когато чух диагнозата си и се запознах с всичко, което предстои да се случи, разбрах, че всъщност има няколко основни медицински звена, нужни за моето лечение. Дадох си сметка, че е много важно между тези звена да има връзка и те да комуникират помежду си лесно, леко и бързо, за да не се губя в превода и да не трябва аз да разнасям документи и информация, да обяснявам неща, които си давам сметка, че няма да са по силите ми. Мисля, че това е изключително важно, защото това е болест, която понякога се развива с часове, не бива да се губят и минутите. Така избрах Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, защото тя е болница, която аз харесвам от години, именно заради нейната комплексност и възможността всички специалисти да работят заедно.“, разказва Гергана.

Младата жена не подлага на съмнение решението на лекарите, доверява им се.

„Чувайки, че моят рак е бързо инвазивен, в изключително кратки срокове взех решение, че ще се доверя на конвенционалната медицина и на всичко, което тя може да ми предложи. Не съм се лутала и не съм губила време в това да търся алтернативни методи, решението беше лесно за мен. В края на първата седмица след дианостицирането за моя случай в лечебното заведение заседава онкокомисия.“, спомня си Гергана.

Специалистите решават, че жената трябва да започне химиотерапия и доц. д-р Желязко Арабаджиев, началник на Клиника по медицинска онкология назначава 8 вливания, като след половината от тях се „проверява“ реакцията на организма. Целта на предоперативната химиотерапия е да спре развитието на туморното образувание, да го намали, за да помогне на хирурга да направи максимално успешна и щадяща операция.

„След контрола на резултатите от химиотерапията видяхме, че ракът се повлиява много добре. Подложих се на операция, която беше предвидена в плана на онкокомисията. След операцията направих 25 лъчетерапии. Изключително благодарна съм на всички онези млади специалисти в Отделението по лъчетерапия, които мисля, че направиха една много прецизна и точна лъчетерапия и бяха изключително внимателни. След това ми беше назначена таргетна терапия с два препарата, която завърших през декември 2021 г.“, допълва Гергана.

Днес, година и половина след началото на лечението си, Гергана е в ремисия и продължава да се проследява, а ракът – освен страшна диагноза, през която младата жена преминава, се превръща и в събитие, което променя и пренарежда целия ѝ живот.

„Аз съм благодарна на болестта си, тъй като тя ме накара да променя отношението към самата себе си, тя ме направи много по-спокойна, по-балансирана, лиши ме от много страхове в ежедневието, които имах преди, тя ми даде едно усещане, че оттук насетне аз мога само да спечеля и нямам нищо за губене. Това дава много сили, много позитивизъм всъщност. Наш е изборът как да извървим този път, искаме ли да оздравеем и болестта да остане зад гърба ни или да потънем в проблема, без да се концентрираме в неговото решение“, казва с усмивка Гергана.

Като всяка жена и тя е суетна, а новината и мисълта за загубването на косата, миглите и веждите, я смущава.

„Добрата новина беше, че те ще се възстановят. Истината е, че не беше приятно, но не бе и нещо, което да ме извади от обувките. Бях много заета да спасявам себе си, живота си, бъдещето си заради мен самата, заради детето, което имам, заради родителите ми, приятелите ми и многото неща, които исках да ми се случат и които бях планувала да станат.“

Гергана споделя още, че в цялата борба с рака има два момента, които може да определи като най-трудни за себе си.

„Може би дори по-трудно от това да чуеш диагнозата рак е това да я съобщиш на любимите си хора - на детето си, на родителите си, на любимия човек. Вътре в себе си знаех, че колкото по-спокойна и сигурна изглеждам в момента на съобщаване, толкова по-добре е и за тях, и за мен. Но това е нещо изключително трудно, защото все още в тези първи дни емоциите се овладяват трудно. Това са моменти, в които взаимно си давате сила, помощ и подкрепа, този процес тече в двете посоки. Най-трудното беше да го кажа на детето си, тъй като той е в пубертет, достатъчно деликатна възраст, за да бъде натоварен и с нещо, което не може да бъде скрито. Бях наясно, че никой от моите обичани хора не бива да бъде подлаган на това да бъде лъган и да му се отнеме възможността да бъде съпричастен към всичко, което ще се случва с мен. Още повече, че аз нямах никаква представа как ще ми се отрази химиотерапията и всичко последващо, не знаех дали въобще е възможно да криеш подобно нещо, но не съм имала и нуждата да крия. Исках да го обявя, не само пред любимите хора, а въобще пред света. Тук и сега аз имам този проблем, решена съм да се справя и да продължа напред. Получих много подкрепа, дори възхищение от различни хора, които впоследствие научаваха. Важно е да кажа едно нещо на всички, които тепърва се сблъскват с тази диагноза - ракът не е смъртна присъда, ракът е диагноза!“

Гергана признава, че от момента на научаване на диагнозата, до крайния резултат и новината, че ракът вече го няма, тя е била притеснена. Категорична е обаче, че тази борба се води с всички възможни инструменти, които би могъл да имаш – мултидисциплинарен екип от всички нужни специалисти, близки хора, които да те подкрепят и любовта към самия себе си. А между двата пътя – на абсолютна и безпощадна битка и този на отказ и самосъжаление тя застава с категоричен отговор – „Взех решение, че ще се боря!“.

Коментирай »