Четири години след виртуозния роман „Черна светлина“ един от  най-оригиналните и смели гласове на съвременната българска проза Галин Никифоров поднася на читателите нов ювелирен разказ. 

„Бяла светлина“ от автора на шедьоврите „Тяло под роклята“, „Лисицата“, „Фотографът“ и „Къщата на клоуните“ вече блести в книжарниците като хилядите счупени парченца от едно разбито сърце. Историята допълва и завършва действието от „Черна светлина“, но може да бъде четена и съвсем самостоятелно. Двете книги образуват своеобразен диптих на болката и изцелението, които ни събират и разделят. Повеждат читателя по тъмните пътеки на скръбта в търсене на наглед невидимите нишки на надеждата. 

Виктория Телалова е свикнала да бъде крепостта в семейството. Силна, решителна и непоклатима, тя може да намери изход от всяка ситуация. До онзи фатален миг, в който една катастрофа срива целия ѝ живот. 

Съпругът ѝ потъва в мрака на скръбта. Ослепял от гняв и неистов копнеж за отмъщение, той я оставя сама да събира парченцата от разпиляното им семейство. Сама да закърпва огромната дупка, останала в собственото ѝ сърце. Всички опити да се завърне към старото си „аз“ са само илюзия. 

Виктория от миналото е изчезнала, а в душата ѝ е вечен студ. За да оцелее, тя ще трябва да построи новия си живот като мост отвъд скръбта. И да открие онази малка „Бяла светлина“, която може отново да я стопли.

Галин Никифоров виртуозно затваря кръга, стартирал с „Черна светлина“, и разглежда разрушителните лица на една трагедия с хирургическа прецизност, дълбок психологичен анализ и чувствителността, която само най-изкусните разказвачи могат да постигнат. 

Изплетена от множество литературни и филмови препратки, „Бяла светлина“ е деликатна елегия за най-дълбоката смелост на човешката душа – да опознаваме болката си и да израстваме чрез нея, да избираме прошката вместо отмъщението.