Много хора с хронична болка намират дискомфорта си за поносим през деня, но непоносим през нощта, а екип от учени в Китай вече е разкрил невронния механизъм зад тези колебания, пише Синхуа.

В свят, в който женската болка често не се приема сериозно: Колко болка е твърде много?

Изследването, ръководено от Чжан Чжъ от Университета за наука и технологии в източна провинция Анхуей, е публикувано в списание „Сайънс“. Макар че т.нар. циркаден ритъм на болката е известен биологичен модел - обикновено по-слаб по време на активност през деня и по-силен в покой през нощта - основният механизъм до този момент е оставал неясен.

Главният „часовник“ на мозъка, супрахиазматичното ядро (SCN) в хипоталамуса, е известно с регулирането на съня и хормоните, но пряката му връзка с болката досега не беше установена. С помощта на усъвършенствана технология за проследяване на вируси екипът учени е картографирал специфичен невронен път при мишки, който свързва SCN с гръбначния мозък. Учените са открили, че активността на невроните в този път се регулира от дневния ритъм на супрахиазматичното ядро.

Преждевременно родените бебета са по-уязвими към повтаряща се болка

Тъй като мишките са нощни животни, техният цикъл на активност е обратен на този при хората. През деня, когато мишките са в период на почивка, SCN е силно активно и активира невронния път, като засилва сигналите за болка в гръбначния мозък. През нощта, когато мишките са дейни, активността на супрахиазматичното ядро намалява, което води до естествено отслабване на сигналите за болка.

„Това откритие обяснява защо чувствителността към болка следва дневен ритъм“, посочват учените. Те добавят, че резултатите предоставят нова теоретична основа за подобряване на клиничното управление на болката чрез съгласуване на схемите за лечение с естествения биологичен часовник на организма, пише още Синхуа.