През 2025 г. се навършиха сто години от първата цялостна публикация на „Дехуманизацията на изкуството“ – труд с ключово място в размишленията на испанския философ Хосѐ Ортѐга-и-Гасѐт върху изкуството. По този повод „Колибри“ предлага на българските читатели настоящия сборник в превод на Анна Златкова. Подборът на есетата и бележките в края на изданието са заслуга на преводачката. Художник на корицата е Стефан Касъров.

„Дехуманизацията на изкуството“ и други есета“ обхваща есетата „Педагогиката на пейзажа“, „Размишление за рамката“, „Въведение към един „Дон Хуан“, „За гледната точка в изкуството“, „Двете големи метафори“, „Произходът на държавата от спорта“, „Дехуманизацията на изкуството“, „Изкуството в сегашно и в минало време“, „В търсене на Гьоте отвътре, „Интелектуалецът и другият“.

„Всички особености на новото изкуство може да бъдат изведени от тази липса на значимост, която на свой ред не означава нищо друго, освен че изкуството е заело друго място в йерархията на човешките интереси и дейности. Тези интереси и дейности може да бъдат представени като концентрични кръгове, чиито радиуси измерват динамичното разстояние от оста на живота, където действат нашите върховни въжделения. Всички неща – от жизнено или от културно естество – се движат по различните орбити, привличани повече или по-малко от емоционалния център на системата. И така, аз бих казал, че изкуството, разположено преди – както науката или политиката – много близо до оста на влечение, гръбнак на нашата личност, сега се е отместило към периферията. То не е изгубило нито един от външните си признаци, но е станало далечно, второстепенно и по-малко сериозно.

Стремежът да се твори чисто изкуство не издава, както обикновено се приема, високомерие, а напротив, голяма скромност. Освобождавайки се от човешки патос, изкуството губи каквато и да било значимост – остава само изкуство, без други претенции.“ - из „Дехуманизацията на изкуството“, 1925 г.

Хосе Ортега-и-Гасет (1883-1955) е виден испански философ, социолог и есеист. През 1914 г. пише първата си книга – „Размисли за дон Кихот“. През 1916 г. става съосновател на всекидневника „Сол“. През 1934 г. публикува книгата „По повод на Галилей“, а през 1935 г. излиза „Историята като система“. Най-известният му текст е „Бунтът на масите“, а сборникът „Мисли за Европа“ включва статии и лекции, писани през различни периоди от първата половина на ХХ век.

Избран е за депутат през 1931 година, не след дълго се оттегля разочарован от политиката, а след началото на гражданската война през 1936 г. живее в емиграция до 1948 година.