Макар институтът на помилването да е познат на наказателното ни право от повече от 100 години, то остава слабо изследвано, а конкретни случаи от практиката никога не са били анализирани.

„Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ от доц. д-р Ива Пушкарова е първото издание, което в систематизиран вид прави детайлен анализ на случаите на помилване след 1945 година.

„Аз съм един от първите читатели на тази книга. Ако въобще имам някакъв принос, той се състои в оценката ми за нея. Ива е може би най-младият учен с толкова приносен труд”, заяви Борис Велчев, който също е работил по темата.

В „Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ Ива Пушкарова разглежда подробно основните характеристики на помилването, различните видове помилване и техните основания, ограничения и приложно поле и го разграничава от други правни институти. Това е и първата цялостна типология на решените случаи на помилване.

Изследването на доц. д-р Пушкарова е подробно и достъпно четиво, подходящо за практикуващи юристи и студенти по право, но и за специалисти от други хуманитарни области, от законодателната и изпълнителната власт, наказателноизпълнителните органи, закрилни институции и широк спектър експерти, ангажирани с решаване на казуси, свързани с налагане на наказание.

Самата Ива Пушкарова споделя, че в практиката си много рядко е срещала зли хора:

„Молителите са общност, чиято социална ценност не се осъзнава. Тези хора, обитаващи сянката на обществената съвест, са носители на дълбоко човешки опит и нравственост, какъвто останалите членове на обществото нямат.

Той е безценен източник на знание за човека, без което човечността не е възможна. Техният стремеж за завръщане обратно в обществото, което юристите наричаме поправяне, е изстрадано потвърждение на предимствата на непрестъпния начин на живот и на ценностите, по които обществото е устроено.

Техният опит показва на нас, че тези ценности нямат алтернатива. Работата ми върху помилването ме научи на смирение”.

За автора

Ива Пушкарова е завършила право (и история като втора специалност) в СУ ,,Св. Климент Охридски” през 2002 г. Специализирала е английско и европейско право в Университета в Кеймбридж (2002). От 2007 г. постъпва в СУ като асистент към Катедрата по наказателноправни науки, където през 2009 г. защитава докторска дисертация, а от 2011 г. е главен асистент.

От 2011 г. преподава наказателно право в Академията на МВР, където е доцент от 2012 г. От май 2011 г. ръководи изследователски център Фондация за развитие на правосъдието, специализиран в мултидисциплинарни изследвания по правни проблеми. От 2018 г. е постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието, където води курсове по наказателноправни аспекти на домашното насилие и индивидуализация на тежките наказания.

След 2005 г. Ива Пушкарова е експерт по проблеми на наказателното право и правата на човека към Съвета на Европа, Европейската комисия, Световната банка и др. и специализира в изготвянето на цялостни експертизи на ефективността на законодателството и правните реформи. От март 2003 г. до май 2011 г. е изпълнителен директор на Съюза на съдиите. От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към Президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика (делото ,,Харакчиев и Толумов с/у България“, ,,А. Събев с/у България“ и др.). Научен редактор и член на редакционната колегия на сп. „Теза“ (2011–2015).

Автор е на Концепцията за държавна наказателна политика за 2009–2010 г., на Концепцията за нов Наказателен кодекс (2009 г.) и на Концепцията за държавната политика в областта на правосъдието за детето (2011 г.), както и член на Работната група по изработване на проект за нов Наказателен кодекс към Министъра на правосъдието (2009–2012 г). През 2018–2019 г. разработва първата цялостна оценка на ефективността на наказателното законодателство след 1950 г. по възлагане от Министъра на правосъдието.

Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ „Св. Климент Охридски”.

„Поправените извършители на престъпление са социално богатство. Личният им път е изстрадано потвърждение на ценностите, по които обществото е устроено, и на предимствата на непрестъпния живот. Тяхното поправяне е обществена победа, която би било чудесно да бъде посрещана с признание и доверие в свят без рецидивна престъпност”.
Ива Пушкарова

Коментирай »