Сборникът „Преходът. България 30 години по-късно“ е стегната, любопитна, блестяща като замисъл равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните трийсет години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация.

Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили откровено и (без)пристрастно следните небезизвестни автори (по азбучен ред, от А до Н):

Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов, Николай Михайлов.

Представените автори имат различни политически убеждения, тръгват от различни позиции, хвърлят различен поглед към миналото и настоящето, виждат началото и края на периода в различна светлина, извеждат от съпоставката преди/след различни заключения.

Статиите им свидетелстват за многообразието на свободно изразените възгледи, становища и тълкувания на развитието на демократичните процеси в България.

Ако има нещо, което да ги обединява, то това е може би общият им песимистичен оптимизъм, опитът им да видят доброто в недотам доброто и да извлекат от него възможност за бъдеще.