Издателство „Колибри“ отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов с великолепния сборник „Софийски разкази“. Съставител и автор на предговора е проф. Милена Кирова.

„Софийски разкази“ обхваща 30 Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век.

Характерни за белетристичния подход на писателя са живият усет към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат типични образи на тогавашната действителност.

Разказите отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани.

Сборникът започва с „големия разказ“ (писателят съзнателно не го нарича повест въпреки неговите 90 страници) „Кардашев на лов“, който може да бъде приет за програмен текст на всички разкази.

Мозаечната композиция, както и необичайната дължина дават възможност на Вазов да вмести почти всички мотиви и теми, които са били (и дори ще бъдат) разгърнати в сюжетите на неговите кратки „софийски“ разкази.

За автора

Всепризнатият български поет, писател и драматург Иван Вазов (1850–1921) е роден в Сопот в семейство на заможен търговец.

През 1876 година излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“, последвана от „Тъгите на България“ (1877), „Избавление“ (1878), цикъла „Епопея на забравените“ (1881–1884) и други. Утвърждаването му като белетрист, започнало с мемоарите „Неотдавна“ (1881), е белязано от пет сборника с разкази, няколко повести, сред които „Немили-недраги“ (1883) и „Чичовци“ (1885), и романите „Под игото“ (1894, първия български роман) и „Нова земя“ (1896).

Иван Вазов се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност. В периода 1890–1905 г. усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. В тях не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но значителна част от произведенията са на софийска тематика.

Иван Вазов създава образци във всички литературни жанрове и очертава жанровите граници в новата ни литература. До края на дните си останал верен на патриотичната и гражданската тематика, той е наречен Патриарх на българската литература и е признат за Народен поет.