Непозната жена се обажда на доцент Роман Хаджикосев от ЮЗУ „Неофит Рилски“, твърдейки, че брат ѝ е открил дневник на Димчо Дебелянов в Северна Македония. От тук се плъзва сюжетът на книгата „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ (издание на „Книги за всички“), която е истинско постижение за съвременната българска литература.

Освен университетски преподавател и литературен изследовател, Роман Хаджикосев е потомък на Дебеляновия род. Син е на проф. Симеон Хаджикосев, а майка му Мария е от Дебеляновия род – нейната баба Найда е първа братовчедка на Димчо и от есента на 1903 г. до пролетта на 1904 г. го приема в своя дом в Пловдив. Там Дебелянов прекарва последните тъжни месеци в този град, което намира отражение в класическия му сонет „Пловдив“.

„Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ не е изцяло нито роман, нито документалистика, нито чиста мистификация. Но как всъщност жанрово може да бъде определена книгата? Проф. д-р Стилиян Стоянов смята, че това е поетическа и интелектуална игра със закачки, загадки и асоциации, които провокират читателя. Самият автор назовава като художествен експеримент този свой първи опит в прозата, който е извън литературно-историческата проблематика.

Книгата е „игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета. Текстът на книгата не се чете, а се поглъща. И причината е в интригата, в сполучливия опит да се очертае силуетът на една странна и противоречива личност, която носи усещането за близък край още десетина месеца по-рано. И в това е попадението на автора – да създаде перспективата, ескалацията на отчаянието“ – е оценката на проф. Цветан Ракьовски

Сюжетът на книгата е повече от любопитен: След обаждане от непозната жена, която твърди, че брат ѝ е открил дневник на Дебелянов някъде по склоновете около Давидово в Северна Македония, авторът се среща с Филип, македонски иманяр. Филип обаче му поставя нелепо и абсурдно условие, за да предостави находката. Дневникът трябва да бъде преписан за три дена, защото в противен случай няма да разбере важна тайна. Авторът се съгласява и от този момент всичко се променя. Филип и кучето му изчезват; в къщата на иманяра се появяват нови помещения, в които се случват странни събития, помагащи на Хаджикосев в крайна сметка да се справи със задачата. Така дневникът на Дебелянов попада в ръцете на читателя, а авторът получава писмо със следа за още един бележник за дните на поета на Южния фронт.

По мнението на проф. д-р Стилиян Стоянов книгата има две сюжетни линии. Главната е свързана с отиването и живота на Димчо Дебелянов на фронта и е затворена в снежното време от 23 януари до 22 февруари 1916 г. – зимното, кално-замръзнало, мъгливо-слънчево януаро-февруарско време на 1916 г., в което подпоручик Дебелянов и подофицер Илия Златинов устройват състезания по поезия. Второстепенната сюжетна линия е свързана с юлското (6-9 юли 2018 г.), горещото – с хладилника, телевизора, телефона, колата, Хималаите; времето, в което разказвачът разчита буквите и преписва дневника, защото такова е условието на отиващия си от този свят негов откривател – иманяря Филип.

Илия Златинов не е измислен персонаж, а реална личност, живяла в друго време - поет, който мери сили с непризнатия все още за съвременниците си Дебелянов. Срещата им на фронта е и духовна среща на индивиди, свръхчувствителни и свръхталантливи, за които поезията е не просто изкуство, а начин на живот. Разбира се, в извънредната ситуация на фронта, когато животът на човек се движи по острието на бръснач, се появяват и безкомпромисни характери като Дражев, които четат Ницше и вярват в идеята за свръхчовека. Дебелянов попада в захвата на две различни по мироглед и чувствителност личности – Дражев и Златинов.

Авторът ползва прецизно респектиращо количество биографична, военна, историческа и художествена литература, за да създаде максимално достоверен образ на Дебелянов - автентичен на фронта, както и в хронологията на реалните събития през 1916 г.

„Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ обещава да спечели вниманието на широк кръг от читатели. Той е както за онези, които ще повярват, че става дума за истински дневник на Дебелянов, въвлечени в динамичното и интригуващо повествование с множество съспенс моменти, така и за успяващите да четат между редовете с афинитет към добрата литература, защото препраща към десетки книги от далечната и близката българска и световна литература.

Роман Хаджикосев е доцент в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, където преподава Нова българска литература. Автор е на статии и учебници, както и на книгите „Модели на смъртта в българския роман между двете световни войни“, “Премълчаните гласове. Румънската литература и Михаил Садовяну“, „Пътуващият българин“. „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ е първият му опит в художествената литература.

Коментирай »