„Джеймс Джойс” рисува правдив портрет на художника Джойс, за да го направи по-разбираем за публиката.

Авторката, една от големите съвременни писателки на Ирландия, се обръща към него в пореден опит да разтълкува творчеството му, проследявайки тежкия му житейски път. Но не го прави с преклонение, дори на места се явява доста суров негов съдник.

Джойс е описан като човек, който още от ранни години е угнетен от църквата, държавата и семейството, но макар и смазан от догмите им, е успял да напише творби, „трогнали сърцата на хора и ангели“.

От арогантен младеж, през „хлътването му“ по Нора Барнакъл, бурната им сексуална връзка, децата, скиталчествата, безпътството, разврата и неспасяемото затъване в дългове до болезнената му привързаност към родния Дъблин, на който непрекъснато се обяснява в любов.

Необичайно малка по обем (повечето биографии на Джойс са над 500 страници), книгата на Една О’Брайън ни представя великия Джойс, без да ни спестява нито едно от прегрешенията му спрямо близки, деца и приятели, които той без угризения принася в жертва на творчеството си.

За автора

Една О’Брайън (р. 1930) е многократно награждавана ирландска авторка на романи, пиеси и разкази, приветствана като един от най-задълбочените хроникьори на женския опит през ХХ век.

Носителка е на ирландската награда PEN за литература, медала „Одисей“ на Университетския колеж в Дъблин и Наградата за цялостни постижения на Ирландската литературна академия.

Дебютният ѝ роман от 1960 г. „Момичето от провинцията“ е забранен в родната ѝ Ирландия заради новаторския подход към илюстрирането на женската сексуалност.