Криминалният жанр си има нов претендент за титлата „най-енигматична главна героиня“, а с нея ни среща хитовият бестселъров роман „Червена царица“ на Хуан Гомес-Хурадо, който продаде над 2 милиона копия само в Испания и се превърна в световна сензация на десетки територии.

Завладяващ сюжет, който се развива с главоломна скорост, обрат след обрат и постоянно напрежение ви очакват сред страниците на този дяволски заплетен трилър за мислещи читатели. Е, готови ли сте да се запознаете с Антония Скот?

Никога не сте срещали човек като нея. Тя не е полицай, нито криминалист. Никога не е носила пистолет, нито значка, но разкриването на престъпления е нейна страст и призвание. Или поне някога е било.

Преследвана от вина и угризения след ужасяващ инцидент, сега Антония прекарва дните си в доброволна изолация в таванското си помещение в Мадрид. И не приема посетители. 

Ето защо, когато чува непознати стъпки да се качват по стълбите, Антония е сигурна, че няма да ѝ хареса какви новини ѝ носят те.

Старият ѝ живот чука на вратата, а с него и болезнените спомени, които тя безуспешно е опитала да изтика от ума си. Но Мадрид е разтърсен от страховита серия жестоки убийства, а полицията изглежда безсилна. И единственият човек, който може да проследи червената нишка, е именно Антония Скот. Колкото и да не ѝ се иска. 

Екстравагантен и свеж, остроумен и сложен, „Червена царица“ на Хуан Гомес-Хурадо дава началото на нова експлозивна поредица, която завладя света на криминалната литература.

Почитателите на серията „Милениум“ и сериала „Истински детектив“ ще се влюбят в този интелигентен и пристрастяващ трилър, в който главната героиня е почти толкова голяма загадка, колкото и злодеят.

Из „Червена царица“ на Хуан Гомес-Хурадо, откъс от книгата

ЕДНО ПРЕКЪСВАНЕ

Антония Скот си позволява да мисли за самоубийство само по три минути на ден.

За другите хора три минути може да са незначителен период от време.

Не и за Антония. Да кажем, че умът ѝ крие много конски сили под капака си, но главата на Антония не е като мотор на състезателна кола. Да кажем, че е способна на много цикли на обработка на информацията, но умът на Антония не е като компютър.

Умът на Антония Скот е по-скоро като джунгла – джунгла, пълна с маймуни, които скачат със страшна скорост от лиана на лиана и отнасят разни неща. Много маймуни и много неща, които се люлеят във въздуха и си оголват зъбите.

Ето защо за три минути – със затворени очи, седнала на пода с кръстосани боси крака – Антония е способна да изчисли:

– скоростта, с която тялото ѝ ще се блъсне в земята, ако скочи от прозореца срещу нея;

– милиграмите пропофол, необходими за постигането на вечен сън;

– времето и температурата, при която трябва да стои потопена в ледено езеро, за да може хипотермията да направи невъзможно биенето на сърцето ѝ.

В тези три минути Антония планира как да се сдобие с контролирано вещество, каквото е пропофол (като подкупи някой болногледач), и как да разбере къде е най-близкото ледено езеро по това време на годината (Лагуна Негра, Сория). Предпочита да не мисли как скача от своята мансарда, защото прозорчето е доста тясно, а подозира, че отвратителната храна, която ѝ сервират в болничното кафене, се лепи директно върху бедрата ѝ.

Трите минути, в които мисли как да се самоубие, са нейните три минути.

Те са свещени.

Те са това, заради което все още е с ума си.

Ето защо никак, ама никак не ѝ харесва, когато непознати стъпки, три етажа по-надолу, прекъсват ритуала.

Не е някой от съседите – би го познала по начина, по който се качва по стълбите. Не е и куриер, неделя е.

Който и да е, Антония е сигурна, че идва при нея. А това съвсем не ѝ харесва.